Определение № 1433 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на главния архитект на Община Септември, подадено чрез процесуалния представител адв. Иванов, за допълване на Решение № 11738 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 9701/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските, както и по искане на „Варварски минерални бани“ ЕООД, подадено чрез процесуалния представител адв. Баташки, за изменение на Решение № 11738 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 9701/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските. В молбата на главния архитект на Община Септември се прави искане за увеличаване на размера на присъдените в полза на общината разноски със сумата от 1 650 лева, представляваща вече присъдени разноски – адвокатско възнаграждение и платен депозит за вещо лице, по обезсиленото от настоящата съдебна инстанция Решение № 471/14.07.2023 г. по адм. дело № 3/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. В молбата на „Варварски минерални бани“ ЕООД с доводи за надлежно заявено в нарочна молба възражение за прекомерност на претендирите от ответника в касационното производство съдебни разноски, се иска изменение на съдебното решението в частта на разноските и намаляване на техния размер. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК главният архитект на Община Септември, чрез адв. Иванов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането на „Варварски минерални бани“ ЕООД за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Като взе предвид изложеното в исканията и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд, второ отделение е обезсилил Решение № 471/14.07.2023 г. по адм. дело № 3/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и вместо него е оставил без разглеждане жалбата на „Варварски минерални бани“ ЕООД срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Септември да издаде удостоверение за търпимост по заявление вх. № АУ1-3629 от 14.12.2022 г. и е прекратил производството по делото. В това производство на подателя на касационната жалба са били присъдени съдебни разноски в размер на 2 000 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, като съдът не се е произнесъл по своевременно направеното от ответната страна „Варварски минерални бани“ ЕООД, с молба от 14.11.2023 г., възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. При тези данни Върховният административен съд, второ отделение, прави следните изводи: I. Искането на главния архитект на Община Септември е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е и основателно. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая посочените условия са изпълнени и подателят на искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК има право на разноски. Искането за присъждане на разноски, представляващи внесен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. П. Иванов процесуално представителство на органа в производството по адм. дело № 3/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, е направено своевременно пред първата инстанция и са представени доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение, като същите са и присъди с обезсиленото от настоящата инстанция съдебно решение. Доколкото в производството пред настоящата съдебна инстанция атакуваното решение на Административен съд – Пазарджик е обезсилено, то е следвало да се уважи и акцесорната претенция на искателя в първоинстанционното производство за присъждане на съдебни разноски. Тъй като въпреки това липсва произнасяне с постановения от Върховния административен съд съдебен акт, допуснатият процесуален пропуск следва да бъде отстранен с постановяване на определение по реда на настоящото производство. По тези съображения решението на съда в частта за разноските следва да бъде допълнено, като с оглед изложеното по–горе и представените доказателства ще следва да бъде осъден касационният жалбоподател да заплати на Община Септември - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал административния акт, /§ 1, т. 6 от ДР на АПК/ сума в общ размер на 1 650 лева, представляваща 1 300 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение и 350 лева внесен депозит за вещо лице. II. Искането на „Варварски минерални бани“ ЕООД е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е и неоснователно. В хода на касационното производство касаторът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение с молба от 14.11.2023 г. – преди проведеното открито съдебно заседание. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата изисква платеното в повече да е прекомерно и въвежда забрана съдът да слезе под минимално определения размер в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая е в размер на 1 250 лева. Защитата на ответника в конкретния случай се изразява в изготвяне и подаване на писмен отговор по касационната жалба, с която е сезиран Върховения административен съд, както и в осъществено процесуално представителство по делото в проведено открито съдебно заседание. С оглед на това и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че съотношението между сумата от 2 000 лева, представляваща претендирано от ответника адвокатско възнаграждание, и сумата в размер на 1 250 лева, представляваща минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., е незначително и изключва твърдяната от касатора прекомерност. По изложените съображения молбата по чл. 248 от ГПК на „Варварски минерални бани“ ЕООД следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,