Определение № 65 от 24.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 301/2010 г.

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 14530/11. ХІ.2010 г. на „Строително търговска ф. Л. ЗД систем” ООД София /неправилно озаглавена „допълнителна жалба до окръжен съд-гр. Стара Загора”/, съдържаща искане за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 75 на Старозагорския районен съд, ГК, от 6.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1478/08 г., с което - на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД – това дружество е било осъдено да заплати на „К” ЕООД-гр. Ст. Загора сума в размер на 21 480.71 лв. като неизплатено възнаграждение по сключен помежду им на 30.І.2008 г. договор за изработка и оборудване на трафопост, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба /28. Х.2008 г./ и до окончателното й изплащане, както и сумата 3 598.07 лв., представляващ уговорена неустойка за неизпълнение по същия договор. Твърди се в молбата, че поради нарушаване правилата за местната подсъдност искът не бил предявен в районния съд по седалището на ответното д-во /гр. София/, което е настоящ молител и по този начин търговецът не бил „уведомен надлежно за съдебния процес, който е преюдициален по отношение на изпълнителния процес”. Ответното по молбата за отмяна „К” ЕООД-гр. Ст. Загора не е ангажирало свое становище нито по допустимостта й, нито по основателността на оплакването за наличие на порок на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е подадена от надлежна страна в първоинстанционното пр-во пред Старозагорския районен съд по гр. д. № 1478/08 г., молбата на „Строително търговска ф. Л. ЗД систем” ООД – София за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на постановеното по това дело решение е процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: В хипотезата на молба за отмяна с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквато е настоящата вд която се поддържа, че правото на молителя на участие в исковия процес е било осуетено вследствие нарушаване на съответните правила, преклузивният срок за подаването й, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е тримесечен, считано от деня „на узнаване на решението”. Влязлото в сила първоинстанционно осъдително решение на Старозагорския РС по гр. д. № 1478/08 г. е от дата 6.ІІ.2009 г., а за постановяването му търговецът молител в настоящето пр-во е узнал по повод получената от него покана за доброволно изпълнение, т. е. в началото на м. юли 2009 г. – не по-късно от датата 7.VІІ.2009 г. Следователно преклузивният срок за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение следва да се счита изтекъл на 7. Х.2009 г., докато процесната молба за отмяна е подадена във формата на т.нар. „Допълнителна жалба до окръжен съд-гр. Стара Загора” едва на 11 ноември с.г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение