Определение № 76 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2010 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, вр. чл. 81 ГПК от 2007 г. по молба на И. Ф. В. чрез адв. С. К. за изменение на определение № 1318/22.12.2010 г. в частта за разноските. Молбата е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Насрещната страна [община] е получила копие от молбата, но не е изразила в срок становище по нея. Съдебният състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че молбата е основателна. С определение № 1318/22.12.2010 г. съставът на Върховния касационен съд в производство по чл. 288 ГПК е отказал да допусне до касационно обжалване решение на К. окръжен съд по жалбата на [община]. И. В. е ищец по делото и ответник по касационната жалба и в своя отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е поискала от съда да й присъди разноските за инстанцията. Съдът е пропуснал да стори това. Видно от данните по делото, В. е заплатила адвокатско възнаграждение на представлявалия й в инстанцията адвокат в размер на 240 лв. Тази сума тя има право да получи от противната страна по спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Молбата е основателна и следва да бъде уважена. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение