Решение № 9512 от 11.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Визьор ООД и Иконус Икономически консултации и услуги ЕООД и двете със седалище гр. Хасково, чрез процесуалните им представители адв. Атанасов и адв. Ангелов, против решение 48 от 07.02.2023г., постановено по адм. дело 359/2022 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, с което са отхвърлени жалбите им срещу заповед ДК 11 К -2 от 01.08.2022г. на началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол /РДНСК/ Кърджали, с която на основание чл. 156 ал. 5 ЗУТ е отменено разрешение за строеж 21 от 12.07.2022г. на Главния архитект на община Момчилград за Фотоволтаична електрическа централа на покриви с обща инсталирана мощност 584,59 kWp /фотоволтаичен парк/, находящ се в ПИ идентификатор 48996.4.16.2, м. Чешме Башъ по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Момчилград с възложители жалбоподателите. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят и разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда съображения, че представеният при издаване на РС и по делото договор за присъединяване на обект на производител към преносната електрическа мрежа ДГ ПР20 653 от 04.04.2022г. изпълнява изискванията за становище за условията за присъединяване по същината си, която следва да бъде водеща, а не наименованието му. Поради това твърди, че са били изпълнени условията на чл. 147 ал. 2 ЗУТ за издаване на РС по облекчения ред на чл. 147 ЗУТ, съответно не са били налице приетите в оспорената заповед основания за отмяна на заповедта. Посочва и че съдът при постановяване на решението не е обсъдил в тяхната съвкупност всички представени по делото доказателства и наведени възражения. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него постановяване на друго, с което да се отменя заповедта на Началника на РДНСК - Кърджали. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът ДНСК с писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът главният архитект на община Момчилград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение АС гр. Кърджали е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК Кърджали е издадена от компетентен орган във връзка с делегирани му правомощия по т. 2 от заповед РД 13 047 от 04.02.2022г. на началника на ДНСК, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Достигнал е до извод за материална законосъобразност на заповедта, тъй като е приел, че РС не отговаря на изискванията на чл. 147 ал. 2 ЗУТ, а именно липсва представено становище от дружеството оператор на разпределителната мрежа за определяне на условията за присъединяване към разпределителната мрежа. Приел е, че представеният договор ДГ ПР20 653 от 04.04.2022г. и в частност чл. 2 условия за присъединяване не изпълняват изискванията за обекта по чл. 147 ал. 2 ЗУТ, тъй като се отнасят до фотоволтаична елктрическа централа с мощност 1MW в ПИ идентификатор 48996.4.16, а предмет на РС е фотоволтаична електрическа централа върху покриви с обща инсталирана мощност 584,59kWp върху сгради идентификатори 48996.4.16.1 и 48996.4.16.2, т.е. поради това, че не е налице съответствие между обектите и като мощност и като разположение по договора за присъединяване от 04.04.2022г. и отмененото разрешение за строеж от 12.07.2022г. Посочил е, че дори да се приеме относимост на този договор от 04.04.2022г. в случая, то той е и като допълнение на вече предвидена фотоволтаична централа по РС 23 от 11.06.2019г., която е с мощност от 574 kWp и съответно при сбор на мощностите на тази разрешена с предходно РС и разрешената по отмененото РС от 12.07.2022г., то е налице надвишаване на максимално допустимата мощност за присъединяване от 1MW по договора от 04.04.2022г. Поради това е приел, че не може да бъде направен еднозначен извод по отношение на кой точно обект се отнасят визираните в договора от 04.04.2022г. условия за присъединяване. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на констатацията на началника на РДНСК Кърджали, че не е изпълнено изискването на чл. 147 ал. 2 ЗУТ. Приел е, че не е налице другото прието от административния орган основание за отмяна на РС от 12.07.2022г., а именно несъответствие на изискването на чл. 153 ал. 1 ЗУТ, тъй като макар и в самото разрешение да не са посочени СМР, които ще се извършат по изпълнението му, то същите са подробно описани в одобрените проекти по част конструктивна, изготвена от инженер конструктор, въз основа на която е издадено РС. По изложените съображения съдът е приел, че заповедта на началника на РДНСК Кърджали е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Чл. 147 ал. 2 ЗУТ в относимата към издаване на оспорената заповед редакция от ДВ бр. 42/2022г. в сила от 07.06.2022г. изисква за издаването на РС по облекчения ред по чл. 147 ал. 1 т. 14 ЗУТ да се представят становища на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на инженер по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им, и становище, с което са определени условията за присъединяване към разпределителната мрежа. Правилен в случая е извода на първоинстнационния съд, че от събраните по делото доказателства се установява липса на второто комулативно изискване по тази разпоредба за приложимост на облекчения ред, а именно становище, в което са определени условията за присъединяване на разпределителната мрежа. Настоящият състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения, че представеният договор ДГ ПР20 653 от 04.04.2022г. за присъединяване на обект на производител към преносната електрическа мрежа не може да бъде прието, че изпълнява изискванията на чл. 147 ал. 2 ЗУТ по отношение на конкретния обект по отмененото РС, тъй като от него не може да бъде направен еднозначен извод, че същият се отнася именно за обекта по РС от 12.07.2022г. Това е така както по изложените от АС Кърджали съображения, така и предвид това, че договорът от 04.04.2022г. не се отнася за определяне на условия за присъедниняване, а за промяна на условията по вече разрешено присъединяване. В тази връзка е обоснован извода на съда, че този договор най вероятно се отнася до обект фотоволтаична централа, разрешена по предходно РС, което е именно за такъв обект в ПИ идентификатор 48996.4.16, а не както правилно е посочил съдът за фотоволтаична централа по отмененото РС, която касае изграждане на такава върху сгради идентификатори 48996.4.16.1 и 48996.4.16.2. Т.е. че не може да бъде еднозначно прието, че се отнася до разрешената с отмененото РС от 12.07.2022г. фотоволтаична централа, поради разминаване в описанието както на обекта, за който се отнася договора от 04.04.2022г., така и относно разрешената за присъединяване мощност, като в тази връзка настоящият състав споделя аргументите в оспореното решение, че ако се приеме относимост на този договор и до обекта по отмененото РС, то ще се надвишат пределно допустимите и разрешени с договора от 04.04.2022г. за присъединяване мощности от 1MW. Съгласно чл. 29 ал. 10 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ условията и редът за сключването на предварителния договор за присъединяване и на договора за присъединяване са определени с наредбата по чл. 116 ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, а именно НАРЕДБА 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /по долу Наредбата/. Според чл. 2 ал. 3 от Наредбата Мрежовият оператор, към чиято мрежа може да се осъществи присъединяването, издава и договаря с лицето, поискало присъединяването: 1. становище за условията и начина на присъединяване; 2. предварителен договор за присъединяване, когато такъв се изисква, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие и лицето, поискало присъединяването; 3. договор за присъединяване, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа ще се осъществи присъединяването, и лицето, поискало присъединяването на обекта.. Ал. 4 на чл. 2 от Наредбата разписва, че становище за условията и начина на присъединяване се извършва след представяне на валидна виза за проектиране или влязъл в сила ПУП, когато издаването им е задължително съгласно ЗУТ, а предварителният договор за присъединяване се сключва преди изготвянето на инвестиционния проект за изграждане или преустройство на присъединявания обект. Чл. 2 ал. 5 от Наредбата предвижда, че сключване на договорът за присъединяване става след одобряването на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж за изграждане или преустройство на присъединявания обект, когато издаването им е задължително съгласно разпоредбите на ЗУТ. В случая издаването на РС за обекта е задължително по ЗУТ и такова е издадено. Този общ ред в частта му досежно присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е развит в разпоредбите на чл. 80 86 от Наредбата, като чл. 83 от нея в относимата към издаване на оспорената заповед редакция /ДВ бр. 31/2014г./ относно сключването на договор за присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници препраща към реда на чл. 59 от Наредбата, който също изисква за сключване на договор за присъединяване наличието на становище и одобрени инвестиционни проекти и вече издадено разрешение за строеж за съоръженията за присъединяване. В настоящия случай безспорно от доказателствата се установява, че към момента на сключването на договора от 04.04.2022г. за присъединяване, за който се претендира, че е становището по чл. 147 ал. 2 ЗУТ за обекта фотоволтаична централа върху покривите на сгради идентификатори 48996.4.16.1 и 48996.4.16.2 , то такова РС не е било налице, тъй като същото е издадено на 12.07.2022г. Предвид цитираните разпоредби договор за присъединяване не може да бъде сключен преди това да има одобрени инвестиционни проекти /съответни конструктивни становище по облекчения ред/ и издадено разрешение за строеж. Съответно договорът от 04.04.2022г., за който жалбоподателите претендират, че изпълнява функцията на становище за условията и начина на присъединяване по чл. 147 ал. 2 ЗУТ, не би могъл да се отнася за обекта по отмененото РС от 12.07.2022г. Това е така, тъй като за да бъде сключен този договор, то следва преди сключването му да е имало одобрен проект и издадено РС, а в случая същото е от 12.07.2022г., т.е. следва с няколко месеца, сключването на договора от 04.04.2022г. Поради това и не може да се приеме, че този договор се отнася за обекта, предмет на РС от 12.07.2022г. По изложените съображения е правилен извода на първоинстанционния съд, че не се установява изпълнението на изискването на чл. 147 ал. 2 ЗУТ за издаване на РС, съответно е правилен извода за наличието на тази предпоставка за отмяната на РС. Поради това е съответен на закона извода на АС гр. Кърджали за законосъобразност на оспорената пред него заповед на началника на РДНСК Кърджали и неоснователност на оспорването й. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника ДНСК за присаждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.