Определение № 8 от 29.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 1108/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молбата на ПК ”Н”, гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Врачанския окръжен съд № 1* от 03.07. 2006 год., по т.д. № 544/ 2005 год., с което е уважен предявеният от Ц. к. с., със седалище гр. С. срещу молителя, в качеството му на ответник, иск с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 98 700.61 лв.,представляваща заем за безвъзмездно финансиране, като е осъден последния да заплати законната лихва върху същата сума, начиная от 22. 06. 2005 год. до окончателното и изплащане и направените от ищцовата страна деловодни разноски. При обосноваване основанието за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК молителят се позовава на постановено по реда на чл. 291 ГПК решение на ВКС, ТК № 75 от 20.07.2009 год., по т.д. № 8/2009 год., имащо задължителен за съдилищата характер, с което е прието, че специализираният фонд „И” към ЦКС, регламентиран от Закона за данък върха печалбата/ отм./ и Закона за корпоративното подоходно облагане/ отм./ е предназначен за финансиране на кооперациите, поради което отпуснатите от същия средства на последните не подлежат на възстановяване в Републиканския бюджет, освен в хипотезата на нарушение при изразходването им условия на предоставянето им, какъвто не е възникналият правен спор, предмет на гр. д. № 544/2005 год. на ВОС. Според изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна представеното с нея решение на ВКС има характер на писмено доказателства, което с оглед датата на постановяване на същото не би могло да бъде известно на молителя, който не е бил страна по него при решаване на спора в инстанционното производство, но е от съществено значение за крайния изход от спора. Ответната по молбата страна е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.306, ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с въведеното основание за отмяна, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.1 ГПК, намира: С решение № 223 от 13.11.2007 год., по в.гр.д. № 1957/2006 год. Софийски апелативен съд е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт на ВОС, предмет на настоящата молба за отмяна. Постановеното от въззивния съд решение е потвърдено от ВКС, ТК с решение № 487 от 09.07.2008 год., по т.д. № 96/2008 год. и следователно решението, чиято отмяна се иска е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил извънинстанционен контрол при наличие на изчерпателно изброените в чл.303 ГПК основания. От своя страна обстоятелството, че молителят не е страна по т.д. № 8/ 2009 год. на І-во търговско отделение на ВКС, по което е поставен съдебен акт № 75 от 20.07.2009 год., обявен публично на страницата на ВКС в ИНТЕРНЕТ на същата дата, обосновава правен извод, че депозираната в канцеларията на Врачанския окръжен съд на 19.10.2009 год. молба за отмяна е в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима. Що се касае до въпроса за характера на представеното като новооткрито писмено доказателство, съдебно решение на касационната инстанция и относимостта му към установеното с чл.303, ал.1,т.1 ГПК, отменително основание, то същият е свързано с основателността на молбата за отмяна, поради което подлежи на разрешаване при разглеждането и по същество, а не в настоящето производство. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн.307, ал.1 ГПК