Определение № 5395 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4267/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Клъстер зелена синергия“ срещу Определение №2263 от 08.03.2024 г. на Административен съд (АС) – Пловдив по адм. дело №182/2024 г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение „Клъстер зелена синергия“ (Сдружението) срещу Решение рег. №РД-02-16-1755 от 28.12.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. (ОПИК) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател – Сдружение „Клъстер зелена синергия“, счита определението за неправилно. Излага, че по делото е представено заявление, от което се установява, че жалбата е подадена чрез куриерска фирма „Спиди“ АД, но не са приложени документи за това. Счита, че изискването за представяне на доказателства за срочност не би следвало да е задължение единствено на жалбоподателя. Не следва да се игнорира задължението на органа, издал административния акт, да попълни преписката с всички доказателства относно редовността и срочността на подадената жалба, които я съпътстват. Безспорно е, че съдът е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства за срочност, както и че, че към дата на изтичане на срока не е била приложена товарителница с клеймо или удостоверена дата на постъпване в офис на куриерска фирма, но от мотивната част на прекратителното определение не са налице данни, дали по административната преписка не е налице доказателство за срочност на жалбата. Посочва, че прилага към жалбата си копие от товарителница, от която се установява, че тя е подадена в законовия срок - 12.01.2024 г. и това е достатъчно основание да се счете, че не е просрочена. Прави искане определението да бъде отменено Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че обжалваният административен акт е съобщен на бенефициера на 29.12.2023 г. посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ИСУН). Четиринадесетдневният срок за обжалване е изтекъл на 12.01.2024 г., присъствен ден. Жалбата е входирана в Министерството на иновациите и растежа на 15.01.2024 г., след изтичането на срока по чл. 149, ал. 1 АПК, което я прави недопустима. Обстоятелството, кога жалбоподателят се е запознал със съдържанието на уведомлението не може да се има предвид за определяне на момента на уведомяване. Съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства за срочност на заявеното оспорване, но такива не са представени от него. Предвид това и съобразно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК първоинстанционният състав е нямал друга възможност освен да остави без разглеждане жалбата на Сдружение "Клъстер зелена синергия" и да прекрати производството. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Делото е образувано по жалба на Сдружение "Клъстер зелена синергия" срещу Решение рег. №РД-02-16-1755 от 28.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което на Сдружението е отказано верификация и плащане на разходи в общ размер на 372 450,00 лв. Решението е съобщено на жалбоподателя в ИСУН на 29.12.2023 г., съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Жалбата е подадена чрез Министерството на иновациите и растежа (МИР), като на същата са поставени регистрационен индекс и дата 26-00-39/15.01.2024 г. С Разпореждане №905 от 26.01.2024 г. жалбата е оставена без движение за внасяне на дължимата държавна такса, както и за представяне на доказателства, че е спазено изискването за срочност на заявеното оспорване. Разпореждането е надлежно съобщено на 12.02.2024 г. На 13.02.2024 г. по делото е представено преводно нареждане за внесената държавна такса. Представено е и заявление, според което писмо с регистрационен номер BG16RFOP002-1.016-0012-С01-М096 е изпратено (публикувано) в ИСУН на 29.12.2023 г., 12:22 ч. и е прочетено на 01.01.2024 г. 20:14ч. С Определение №1500 от 14.02.2024 г. жалбоподателят повторно е задължен да представи доказателства, че е спазено изискването за срочност на заявеното оспорване. Призовката е надлежно връчена на 16.02.2024 г. На 22.02.2024 г. по делото е постъпило заявление от Н. Ранчев председател на Управителния съвет на Сдружението, към което е представено нарочно заявление, с което се уточнява, че жалбата към Министерството на иновациите и растежа е изпратена чрез куриер на 12.01.2024 г. посредством офис на фирма Спиди, но не са представени доказателства, в подкрепа на изложеното. При така установеното съдът е приел, че по делото не са постъпили доказателства, въпреки дадените на жалбоподателя указания, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок, считано от 29.12.2023 г. до 12.01.2024 г. (петък, присъствен ден). В жалбата няма заявено искане за обявяване на нищожността на оспореното решение. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че е налице хипотезата на чл. 149, ал. 5 АПК – жалбата е подадена изтичане на преклузивния 14-дневен срок и е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Определението е неправилно. В съответствие с чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ, когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт или в него се препраща към публикувания в ИСУН акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. С факта на изпращане на решението страната е имала достъп до индивидуалния административен акт, който я засяга, за да се осигури възможността й да организира защитата си. По делото е доказано, че решението за отказ за верификация е изпратено на бенефициера чрез ИСУН на 29.12.2023 г. Срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е започнал да тече от деня следващ тази дата и е изтекъл на 12.01.2024 г. (петък - присъствен ден). Въпреки двукратно дадената му възможност, в хода на първоинстанционното производство, от Сдружението не са представени доказателства, че жалбата му срещу административния акт, която е постъпила в МИР на 15.01.2024 г., е била изпратена в срок. Едва в хода на настоящото производство, към частната жалба е приложена товарителница на „Спиди“ АД, с баркод 1-005 133 784 706 5 - 142 000 042 1525, 505 – стандарт 24 часа, с подател П. Кисьов, от която се установява, че пратка съдържаща документи в плик, с адресат МИР, е била взета на 12.01.2024 г. и доставена на 15.01.2024 г. в 10.51 ч. Представен е и системен бон, издаден от „Спиди“ АД, за заплащане на куриерска услуга, от 12.01.2024 г. При така установените по делото релевантни факти изводът на първоинстанционния съд за просрочие на оспорването, макар и правилен към момента на постановяване на определението, се явява несъответен на фактите по делото. С оглед на горното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд