Определение № 735 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1502/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Н. Б. К. – Г., Т. И. Г. и М. Н. К. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 987 от 08.07.2010г. по гр.д.№ 48/2010г. Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и отговаря на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответникът [фирма] [населено място] не е подал писмен отговор по чл.287 ГПК и не изразява становище по основанията за допускане на касационното обжалване. Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд, ХІІ състав № 3307 от 09.11.2009г. по гр.д.№ 9620/2007г., с което са отхвърлени исковете на Н. Б. К. – Г., Т. И. Г. и М. Н. К. против [фирма] [населено място] с правно основание чл.109 ЗС за възстановяване на жилището в сградата, изградена в УПИ VІІІ-13 кв.344 по плана на 10 микрорайон [населено място] преди извършване на преустройството му в магазин, изразяващо се в приобщаване на покрития вход и коридор към площта на жилището, преграждане на коридора в дъното и изграждане на негово място на тоалетна и баня, премахване на външно стълбище, по което се слиза в двора, изграждане на кухня на мястото на антре и възстановяване на вътрешните стени. Варненският окръжен съд е приел, че ищците по делото са съсобственици на три магазина в жилищната сграда в [населено място], [улица], заедно с избените помещения под тях и 75% ид.ч. от общите части на сградата и дворното място. Входният коридор, коридорът, двете външни стълбища и покритият вход не са общи части, не обслужват трите магазина на ищците, а само имота на ответника, от обектите на ищците никога не е имало пряк достъп до дворното място, такъв достъп са имали единствено собствениците на жилищната част като само през жилищния имот се достига до вътрешната част на двора и преустройството, което е извършено въз основа на дадено разрешение за строеж, не препятства достъпа на ищците до дворното място, освен това с възстановяване на предишното положение не би се осигурил на ищците достъп до двора. В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът преустройства в съсобствен имот, извършени с разрешение и одобрение на надлежните технически органи, които препятстват съсобственик да упражнява в пълен обем правото си на собственост и е лишен от достъп до имота следва ли да намери съдебна защита на накърненото право. Така поставен въпросът не е обуславящ изхода на делото. В. съд не е отрекъл правото на ищците да защитят правото си на собственост само поради това, че преустройството на жилището на ответника в магазин е извършено въз основа на разрешение за строеж. Решаващите изводи на съда са, че това преустройство не засяга общи части на сградата, а само собствеността на ответника и извършването му не е довело само по себе си до лишаването на ищците до достъп към вътрешния двор. Ето защо цитираната от касаторите съдебна практика за възможността съсобственика да предяви негаторен иск, когато чрез преустройство на общи части въз основа на разрешение за строеж се засяга правото му на собственост не е в противоречие с обжалваното решение. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се разглежда по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение