Определение № 6301 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4653/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. К. С., против разпореждане № 4863/25.03.2024 г. от 02.04.2024 г., постановено от Председателя на трето отделение на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба, подадена против решение № 2708/07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 6781/2023 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното разпореждане от 02.04.2024 г. по вх. № 4863/25.03.2024 г. Председателят на трето отделение на Върховния административен съд, на основание чл. 213а, ал. 8 във вр. чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4 АПК е оставил без разглеждане касационна жалба от Л. К. С., против решение № 2708/07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 6781/2023 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. За да постанови горния резултат Председателят на трето отделение на Върховния административен съд посочил, че в оспореното с касационната жалба решение № 2708/07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 6781/2023 г. по описа на ВАС изрично е отбелязано, че решението не подлежи на обжалване, като това е регламентирано в нормата на чл. 223 АПК, която визира, че касационното решение е окончателно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК председателят на касационния съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението, осъществяват контрол върху извършената от първоинстанционния съд проверка на редовността и допустимостта на касационната жалба или протест, като ако не са изпълнени в срок дадени указания за отстраняване на нередовности или бъде установено някое от основанията по чл. 215, касационната жалба или протестът се оставят без разглеждане с разпореждане и производството по делото се прекратява. В чл. 213а, ал. 8 е посочено, че когато с касационната жалба или протест се оспорва решение на тричленен състав на Върховния административен съд, правомощията по ал. 1, 2 и 4 се упражняват от председателя на съответното отделение. Според чл. 215 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато според т. 4 са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Съдебно-административното производство така, както е уредено в АПК, е двуинстанционно (чл. 131 АПК). Според чл. 208 АПК на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. При тази нормативна регламентация следва еднозначният извод, че актовете на съдилищата в административния процес подлежат само на двуинстанционно разглеждане. От данните по делото е видно, че с решение № 2708/07.03.2024 г. по адм. дело № 6781/2023 г. по описа на ВАС, постановено в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, касационната инстанция отменя решение № 81/21.04.2023 г. по адм. дело № 369/2022 г. по описа на Административния съд – Кюстендил в частта, в която Община Дупница е осъдена да заплати на Л. К. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 27.01.2020 г. – 03.12.2021 г. в резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт № АУ18001815-1 от 17.10.2018 г. на орган по приходите при община Дупница, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, в частта за разликата над сумата 300 лева до присъдения размер от 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2020г. до окончателно изплащане на сумата, както и в частта за разноските, и вместо него постановява: отхвърля предявения от Л. К. С. срещу Община Дупница иск за сумата 2700 лева, представляваща част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 27.01.2020г. – 03.12.2021г. в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт № АУ18001815-1 от 17.10.2018г. на орган по приходите при община Дупница, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 03.02.2020г. до окончателно изплащане на сумата. В останалата част атакуваното първоинстанционно решение е оставено в сила. Така постановеното от Върховния административен съд решение е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. Съответно, с постановяването на акта на касационната инстанция – тричленният състав на Върховния административен съд, са изчерпани регламентираните в АПК процесуални способи за проверка на съдебния акт, постановен по исковата молба на Сапаревски. С оглед правна сигурност и при липса на процесуален ред, по който да се оспорват, решенията на тричленните състави на Върховния административен съд, постановени в касационно производство, не могат да бъдат обжалвани и не могат да бъдат преразглеждани от постановилия ги съдебен състав. Следователно, касационната жалба на Л. К. С., подадена против решение № 2708/07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 6781/2023 г. по описа на ВАС, трето отделение, е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване и законосъобразно производството по нея е прекратено на основание чл. 215, т.4 АПК. Като е оставил без разглеждане касационната жалба на Л. К. С., подадена против решение № 2708/07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 6781/2023 г. по описа на ВАС, трето отделение, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия