Определение № 9924 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8831/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Бул Чикън“ ООД, подадена чрез адв. Г. Николова и адв. Г. Георгиева против определение № 2994/22.03.2024г., поставено по адм. дело № 900/2023 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искане дружеството за изменение на решение № 1401/08.02.2024г. по адм. дело № 900/2023 г. на Административен съд – Варна, в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като разноските следва да бъдат присъдени на „Бул Чикън“ ООД в пълен размер с оглед представените доказателства за действително извършени разходи по водене на делото и фактическата и правна сложност на спора. Моли определението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт, с който искането за присъждане на разноски да бъде уважено изцяло. Ответникът – Началник отдел „МДТ“ при Община Провадия, не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, първо отделение, констатира следното: С решение № 1401/08.02.2024г. по адм. дело № 900/2023 г. на Административен съд – Варна, е отменен АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК №АУЗД 5311000659 - 1 от 29.11.2022година, издаден от гл. специалист в отдел „МДТ“ и потвърден изцяло с Решение № 5311000001/16.03.2023г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Провадия, в частта в която на „Бул Чикън“ ООД, за периода 2022г. са определени задължения за такса битови отпадъци, както следва - за разликата над 48,54лв до 2545,54лв. и лихва в размер над 1,20лв. до 51,63лв. и отхвърлена жалбата на „Бул Чикън“ ООД, срещу АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК №АУЗД 5311000659 - 1 от 29.11.2022година, издаден от гл. специалист в отдел „МДТ“ и потвърден изцяло с Решение № 5311000001/16.03.2023г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Провадия, за период за 2022г. в останалата част, както следва ТБО в размер на 48,54лв и лихва - 1,20лв. С решението, съдът е осъдил Община Провадия да заплати на „Бул Чикън“ ООД, разноски по делото в размер на 1 210 лева, съразмерно уважената част от жалбата, като е приел редуциран размер на възнаграждението за един адвокат в размер на 560 лв., вместо претендирания от 1 500 лв., отчитайки решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22 г. По искане на „Бул Чикън“ ООД за изменение на решение № 1401/08.02.2024г. по адм. дело № 900/2023 г. на Административен съд – Варна, в частта за разноските, АС - Варна се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение, с което отхвърля искането за изменение на решението, в частта за разноските. За да постанови този резултат, АС – Варна приема, че при постановяване на решението, в частта за разноските е съобразил изхода на правния спор, възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, фактическата и правна сложност на спора и решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22 г. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, след съответно искане и представяне на доказателства за извършените разходи. В случая административният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 161, ал. 2 ДОПК са изпълнени и жалбоподателя има право на разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част от жалбата. Размерът на дължимите разноски е правилно определен от първоинстанционния съд с оглед възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, факта, че делото е със сравнително нисък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, а напротив цитирана е от самия жалбоподател константна съдебна практика по множество идентични дела. Ето защо правилно първоинстанционния съд при съобразяване с решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22г. е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение от 1500 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 560 лв., под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възраженията на частния жалбоподател, свързани със свободата на договаряне и оценката на адвокатския труд, са неоснователни. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК няма отношение към тези обстоятелства, а предвижда процесуална възможност за страната, която дължи разноски, след възражение да заплати по преценка на съда за фактическата и правна сложност на спора само част от разходите за адвокат на насрещната страна. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение,