Решение № 1678 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8522/2018 г.

Решение № 1678 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8522/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Саватева, със съдебен адрес в [населено място], срещу решение № 2878/27.04.2018 г. по адм. дело № 1664/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу писмо изх. № ЗИ - 01 -77/2017 от 24.01.2018 на директора на Агенция за държавна финансова инспекция. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседение чрез процесуален представител, че обжалваното решение е нищожно и неправилно - постановено в нарушение на материалното право и при съществени съдопроизводствени нарушения, прави искане и за сезиране на Конституционния съд за противоречие между нормата на чл. 41 КРБ и чл. 198 НПК, обявяване на нищожността на решението или отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от АССГ със задължителни указания. Ответникът по касационна жалба - директорът на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с обжалваното пред него писмо на жалбоподателката е отказан на основание чл. 4, ал. 1 ЗДОИ достъп до исканата от нея по реда на ЗДОИ информация, тъй като същата се съдържа в два броя доклади на АДФИ, включени в материали на образувано досъдебно производство, наблюдавано от прокурор от Специализирана прокуратура, поради което и с оглед отказа на прокуратурата да разреши на АДФИ да предостави на заявителката достъп до информация на основание чл. 198, ал. 1 НПК. АССГ е изложил мотиви, че постановеният отказ е от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, отговаря на изискванията за реквизити, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението е валидно - постановено е от надлежен съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма е и е подписано. Решението е допустимо - невярно е твърдението, че съдът не се е произнесъл по спорния предмет. Спорният предмет е обжалваното писмо - отказ по ЗДОИ, по който се е произнесъл АССГ. Решението е правилно. Законосъобразни са доводите на АС, че в чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, което е правното основание на обжалвания отказ за достъп до информация, е посочено, че всеки гражданин на РБългария има право на достъп до информация при условията и по реда на ЗДОИ, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на информация. При документи, приобщени към досъдебно производство и висящо досъдебно производство, безспорно реда за търсене на информация е чл. 198 НПК - информация се търси и получава само с разрешение на прокурора и от прокурора, а не от задължения по ЗДОИ субект - в случая АДФИ. Правилна е преценката на АССГ, че редът по ЗДОИ е неприложим в тази хипотеза. В съответствие със закона са и доводите му, че при търсене на информация по ЗДОИ е без значение качеството на лицето - дали е депутат или не, дали има правен интерес или не, с каква цел търси информацията, и дали има достъп до класифицирана информация. В случая, че дадена информация попада в приложното поле на ЗДОИ, тя следва да се предостави на всеки гражданин на РБългария, който я е поискал. Затова и информацията по висящи досъдебни производства се предоставя по друг ред - от наблюдаващия прокурор, който може да прецени качеството на лицето, което я иска и съдържанието на информацията, която се иска, за да се произнесе с постановление. Неоснователно е и искането за сезиране на Конституционния съд за противоречие между чл. 41 КРБ и чл. 198 НПК. Следва да се отбележи, че чл. 41 КРБ съдържа две алинеи - чл. 41, ал. 1 КРБ, уреждаща правото да се получава информация без доказване на правен интерес с ограничение, че това право не може да се използва срещу правата и доброто име на други граждани, националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Чл. 41, ал. 2 КРБ регламентира достъпа до информация при законен интерес, в случай, че не е държавна или защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Тоест чл. 41, ал. 2 КРБ също допуска създаване със закон на тайна, ограничаваща достъпа до информация, включително и за лицата със законен интерес, каквато е нормата на чл. 198 НПК по отношение на следствената тайна. Следва да се отбележи, че КС със свое решение № 9/4.10.2011 г., обн. на 14.10.2011 г., по конституционно дело № 7/2011 г. е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в частта "следствена", която норма е установявала задължение за държавни органи и длъжностни лица и граждани да предоставят сведения и документи, които представляват следствена тайна. Мотивите за отмяната на тази норма, че нарушава принципа на разделение на властите и накърнява независимостта на съдебната власт. КС е посочил, че в системата от правни гаранции за защита правата и законните интереси на граждани съдебните органи са най-висши. Мотивирал се е, че Народното събрание не може да изземва функции на съдебната власт, защото се нарушава конституционно установеният баланс между институциите чрез упражняване на функции, които Конституцията е възложила на съдебните органи. Тоест от горецитираното решение е ясна позицията на КС, че преценката дали да се позволи достъп до следствена тайна е конституционно възложено правомощие на органите на съдебната власт и не противоречи на КРБ. Не са налице основанията на чл. 150, ал. 2 КРБ за сезиране на КС от настоящия съдебен състав и спиране на производството до произнасянето му, тъй като съдът не установява твърдяното несъответствие между чл. 41 КРБ и чл. 198 НПК, поради което искането за сезиране на КС следва да се остави без уважение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.