Определение № 10171 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д «ОДОП») – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощената главен юрисконсулт Т. Дечева, срещу Определение № 7365 от 04.06.2024 г., постановено по адм. д. № 9449 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г. С обжалваното определение предявената от „Свети Константин - Пещера“ ЕАД, с ЕИК 175119165 жалба срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220422006433-091-001 от 02.06.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка (РАПРА) № П – 22220423110414-003-001 от 12.06.2023 г. е изпратена на директора на дирекция „ОДОП“ – София за произнасяне по нея и е прекратено производството по адм. д. № 9449 по описа на АССГ за 2023 г. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Неправилно, според частния жалбоподател, първоинстанционният съд е приел, че с издаването на РАПРА се създава нов РА, който замества поправения и именно този акт подлежи на съдебен контрол. Обръща внимание на противоречието, което се констатира досежно индивидуализирането на спорния акт от съда – съгласно определението за насрочване на делото от 15.11.2023 г. и съгласно обжалваното определение, както и на обстоятелството, че РАПРА не е бил обжалван по административен ред. В този смисъл и доколкото съдът приел, че РА не съществува, поради поправянето му с РАПРА, частният жалбоподател сочи, че в обжалваното определение не е отчетена правната същност и последици от издаването на РАПРА (вж. чл. 133, ал. 3 ДОПК), които подробно разяснява в частната жалба. По аргумент от изложените съображения се твърди, че неправилно съдът е изпратил преписката на директора на Д «ОДОП» - София по жалба срещу РАПРА, каквато не е подавана от „Свети Константин – Пещера“ ЕАД и се иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът – „Свети Константин – Пещера“ ЕАД не изразява становище по частната жалба. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел в неговия втори абзац, че предмет на съдебен контрол е РА № Р-22220422006433-091-001 от 02.06.2023 г., в частта, потвърдена с Решение № 1149 от 15.08.2023 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. Като съобразил извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, вкл. издаването на заповед за възлагане на ревизия, на ревизионен доклад (погрешно посочен в определението като издаден на 02.06.2023 г., вместо коректното 06.04.2023 г.), на РА и РАПРА, съдът достигнал до извод за процесуална недопустимост на предявеното оспорване. Изложил аргументи, че цитираното решение на директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП е нищожно, тъй като решаващият орган е разгледал и се е произнесъл по един вече несъществуващ акт – РА, който е бил предмет на осъществения административен контрол, но междувременно бил поправен с РАПРА. Приел, че „По същество липсва осъществен административен контрол върху ревизионен акт № Р-22220422006433-091-001/02.06.2023 г., поправен с ревизионен акт за поправка № П – 22220423110414-003-001 от 12.06.2023 г.“ Подкрепил този свой извод с констатацията, че в решението на решаващия орган са коментирани само установените с първоначалния РА задължения, като изложил становище, че РАПРА е следвало да бъде коментиран в рамките на административното производство, включително и по отношение на неговата валидност. Посоченото съдът приел за особено съществен порок, който не може да бъде преодолян чрез тълкуване или интерпретиране. По тези причини счел, че е налице липса на произнасяне на решаващия орган по отношение на РА №Р-22220422006433-091-001 от 02.06.2023 г., поправен с РАПРА № П – 22220423110414-003-001 от 12.06.2023 г. Предвид тези съображения и като се основал на разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ДОПК, съдът посочил, че осъществяването на административен контрол по отношение на РА е абсолютна процесуална предпоставка за осъществяване на съдебен контрол. Доколкото направил извод, че в случая такъв по отношение на РА, поправен с РАПРА не е проведен, съдът намерил, че производството по делото е недопустимо и прекратил същото, като изпратил жалбата на директора на дирекция „ОДОП“ – София за произнасяне по нея по подведомственост и присъдил разноски в тежест на администрацията. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на оспорването поради липсата на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните – оспорване на РА, поправен с РАПРА, по реда на чл. 152 ДОПК. Съвсем обосновано на приобщените в административната преписка документи и предмета на жалбата, предявена от „Свети Константин – Пещера“ ЕАД, в началото на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че на съдебен контрол е подложен РА № Р-22220422006433-091-001 от 02.06.2023 г., в частта, потвърдена с Решение № 1149 от 15.08.2023 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. Впрочем, в съответствие със съдопроизводствените правила с определението от 09.10.2023 г. съдът е изискал уточнение от дружеството – жалбоподател в АССГ относно оспорения акт, доколкото с първоначално предявената жалба е било заявено оспорване на решението на директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. С молба, подадена от „Свети Константин – Пещера“ ЕАД на 26.10.2023 г. е направено изисканото уточнение, като изрично е заявено, че се оспорва РА № Р-22220422006433-091-001 от 02.06.2023 г., в частта, потвърдена с Решение № 1149 от 15.08.2023 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. С определението от 15.11.2023 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е възприел, че предмет на съдебен контрол се явява посоченият РА, поправен с РАПРА, в частта потвърдена от решаващия орган. При така установените обстоятелства, неправилен се явява изводът на съда, че решението на директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП е нищожно, тъй като решаващият орган е разгледал и се е произнесъл по един вече несъществуващ акт – РА. Без да се разглежда въпроса налице ли е основание за това този акт да бъде квалифициран като нищожен по изтъкнатите от първоинстанционния съд съображения, необоснован се явява изводът му, че решаващият орган се е произнесъл по оспорване на несъществуващ акт. Видно е от посоченото решение от 15.08.2023 г., че оспорването по реда на чл. 152 и сл. ДОПК е било насочено срещу РА, поправен с РАПРА. За издаването на РАПРА са налице и изрични констатации в установителната фактите част от решението (вж. стр. 2 от него, трети абзац), вкл. за връчването на двата акта на ревизираното лице и за предмета на РАПРА – корекция в таблица 2 на РА, в която е направено прихващане на ДДС за възстановяване в размер на 12880,73 лв. срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Изрично също така е посочено, че РАПРА не е оспорен едновременно с поправения РА или самостоятелно. Предвид изложеното, неверен е изводът на съда, че „По същество липсва осъществен административен контрол върху ревизионен акт № Р-22220422006433-091-001/02.06.2023 г., поправен с ревизионен акт за поправка № П – 22220423110414-003-001 от 12.06.2023 г.“, както и констатацията, че в решението на решаващия орган са коментирани само установените с първоначалния РА задължения. При съобразяване направеното от дружеството – жалбоподател уточнение с молбата му от 26.10.2023 г. следва да се приеме, че предмет на съдебен контрол е РА № Р-22220422006433-091-001 от 02.06.2023 г., поправен с РАПРА № П – 22220423110414-003-001 от 12.06.2023 г., по отношение на който акт (поправеният РА) се е сбъднала абсолютната процесуална предпоставка по чл. 156, ал. 2 ДОПК, респективно оспорването му по съдебен ред в потвърдената от директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП част е процесуално допустимо. Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до обратен извод, който не съвпада със становището на настоящия съдебен състав, обжалваното определение подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на мотивите на настоящото определение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение