Определение № 1359 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1081/2024 г.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради липса на преюдициалност между делата. Иска се отмяната му. Ответната страна ЕТ "Т. Кипрова-Л. туризъм" [населено място], област Шумен не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който временно се прегражда разглеждането на делото, от страна по него и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема е налице преюдициалност между разглежданото от него дело по жалба срещу решение за налагане на финансова корекция и висящото пред ВАС дело по оспорване на разпоредби от Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /наричана по-долу Наредба № 29/, издадена от Министъра на земеделието и храните, посочени като правно основание на обжалвания административен акт. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е. отмяната има действие занапред и не преурежда с обратна сила установените с подзаконовия нормативен акт задължителни правила. Като съответствието на оспорен административен акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, според чл. 142, ал.1 АПК. Затова висящото дело по оспорване на подзаконов нормативен акт не се явява преюдициално по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК по отношение на обжалването на административен акт. В този смисъл е и задължителното и за настоящия съд Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014г. по тълк. дело № 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че " Висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК от решението по административно дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен". Отделно от горното, няма акт за спиране действието на оспорените разпоредби от Наредба № 29/ 2008г., т.е. разпоредбите са действащи и към настоящия момент. По изложените съображения, обжалваното определение следва за бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният администартивен съд, четвърто отделение,