Определение № 185 от 29.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 18/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. А. Г. срещу определение №3497 от 18.10.2016 г. по ч.гр.д.№353/2016 г. на САС, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Ц. А. Г. срещу решение №7266 от 21.01.2015 г. по ч.гр.д.№10608/2015 г. на СГС, постановено по жалба срещу постановление за възлагане на ЧСИ. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението като се иска отмяната му. Ответникът по жалбата – П. АД, не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира че частната жалба, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт се явява допустима, но неоснователна. В случая, съставът на СГС не е прекратил производството по жалбата на Ц. А. Г. срещу постановлението за възлагане /което определение би подлежало на обжалване пред апелативен съд, чиито акт е окончателен - т. 2 от ТР №3/2005 г. на ОСГТК/, а се е произнесъл по същество, като съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 от ГПК, решението му /по чл.435 и сл. от ГПК/ не подлежи на обжалване, до какъвто извод е достигнал и САС с обжалваното определение. В този смисъл определението следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение