Определение № 2803 от 08.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" 2014 - 2020 г. и директор на Дирекция "Добро управление" при Министерски съвет, чрез процесуален представител – държавен експерт в отдел "Мониторинг и верификация" – И. Костовски, за изменение на Решение № 1547 от 09.02.2024 г., постановено по адм. дело № 11743/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските. С описаното решение настоящият съдебен състав е оставил в сила Решение № 255/03.11.2023 г., постановено по адм. дело № 449/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено Решение № ФК-2023-342/07.07.2023 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление, по засегнатия от нарушението договор за възлагане на обществена поръчка от 23.12.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по обособена позиция № 2 участник – Сдружение "Гражданска инициатива за обществено развитие и интеграция". С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК в полза на Сдружение "Гражданска инициатива за обществено развитие и интеграция", са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1000,00 (хиляда) лева. В молбата се поддържа, че дължимите разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 487,50 лева, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Твърди, че съдът не е взел предвид възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, направено в хода по същество на спора и надлежно отразено в съдебния протокол от 30.01.2024 г. Счита, че присъдените разноски са прекомерни, т.к. не кореспондират на извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото. Моли се да бъде постановено определение, с което да се измени решението по адм. дело № 11743/2023 г. в тази му част. Ответната страна - Сдружение "МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ", с [ЕИК], със седалище в община Велико Търново, с. Вонеща вода, ул. "Трета" № 4, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, не ангажира становище по искането. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подписана с квалифициран електронен подпис и е подадена по електронен път на електронната поща на Върховния административен съд на 14.02.2024 г. Подписана с квалифициран електронен подпис, молбата има характер на подписан електронен документ, постъпил в съда, като по аргумент от чл. 25 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, е годна валидно да сезира съда. Същата е е постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 60, ал. 3 ГПК, считано от датата 09.02.2024 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, предвижда възможност в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субектът, предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. За да бъде реализирана е необходимо своевременно да е отправено искане пред компетентната съдебна инстанция. По принцип разноски се дължат, ако са претендирани своевременно, какъвто е настоящият случай. Видно от отговора на касационната жалба и постъпилата по делото молба от 18.01.2024 г., докладвана в проведеното на 30.01.2024 г. открито заседание по делото, процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. По отговорността за разноски съдът не може да се произнася служебно, а само по молба на заинтересуваната страна, поради което неизпълнението на това задължение погасява правото на страната да претендира разноски. Видно от доказателствата по делото, заплатените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 1000 лева (л. 29). В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В пледоарията си по същество на делото, процесуалният представител на касационния жалбоподател е заявил следното: "Правя възражение за прекомерност на разноските на ответната страна". Изявлението на страната е бланкетно, като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото, за да бъдат обсъдени възраженията на страната в тази насока. За първи път липса на фактическа и правна сложност на делото и конкретни доводи се излагат след приключване на устните състезания по делото, в искането за изменение на решението в частта му за разноските, което е недопустимо. Поради това настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, предвид което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,