Определение № 1334 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 478/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 15.11.2010 г. по гр.д. № 650/2010, с което е отменено решението на Плевенския районен съд от 17.05.2010 г. по гр.д. № 3990/2009, като са отхвърлени предявените искове по чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Х. П. Й., представляван от адв. Д. Ц. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за основанието, на което се дължи обезщетението за ползване на чужд имот, когато ползвателят е допуснат в имота от титуляра на правото на ползване, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата по жалбата Л. Х. И. и В. Г. И. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е титуляр на правото на ползване на процесното жилище и е допуснал дъщеря си и нейния съпруг да живеят там още преди да й прехвърли голата собственост, поради което ограничаването на правото му на ползване не е противоправно и не му се дължи обезщетение на деликтно основание. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като не се разрешава противоречиво от съдилищата (противоречието между първоинстанционното и възззивното решение не обосновава наличието на противоречива съдебна практика съгласно т. 3 ТР № 1 ОСГТК ВКС по гр.д. № 1/2009, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като съдът е съобразил установената съдебна практика, че обезщетението за вредите от ограничаването на ползването на имот се дължи на деликтно основание, когато заемането на имота от ползвателя е противоправно. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение