Определение № 1162 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3842/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 19.03.2014г. по гр.д.№10/2014г., с което АС Велико Търново е отхвърлил иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД. Жалбоподателят К. /К./, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Ответниците С. А. Д. и В. М. Д., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 15.02.2013г., по гр.д. 32/2011г., с което Габровски окръжен съд е отнел на основание чл. 28 от ЗОПДИППД/отм./ в полза на държавата от С. А. Д. и В. М. следните имоти: 1/дв.пл. № по плана на кв. В., [населено място], заедно с находящите се в него сгради; 2/дворно място, находящо се в околовръстния полигон на [населено място], [община] пристройка и надстройка на ателие за дърворезба и обособяване на жилище, находящ се в поземлен имот № и по плана на [населено място], [населено място] имот пасище мера, в м. О., землището на Г., [община] имот - пасище мера, в м. „Ч. л.”, землището на [населено място], имот - пасище мера, в м. „Ч. л.”, землището на [населено място], поземлен имот в землището на [населено място], м.”Ж.”; 8/ товарен автомобил „З. ” с рег. [рег.номер на МПС]; 9/ л.а. „Т. ” с рег. [рег.номер на МПС]; 10/ л.а. „М. ” с рег. [рег.номер на МПС]; 11/ л.а. „Х. ЦР В”, сумите 4520лв., 1014,83лв., 2012лв., 7645лв., 7622лв., 48,97лв., получени от продажбата съответно на т.а. Г., л.а. „Р. ”, л.а. „Х. с.”, л.а. „К. спортидж”, л.а. „М. ”, ремарке. Със същото решение искът на К. е отхвърлен. Установено е по делото, че в случая ответникът С. А. е осъден за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК, за това че на 26.05.2000г. около 15,30 ч. е отрязал 3 бр. немаркирани букови дървета, на място ги е обработил на 16бр. трупи, които е натоварил на собствения си товарен автомобил „Г. ”. Установено е, че на следващия ден доброволно е предал 16бр. букови трупи и с влязла в сила присъда е осъден, че е изсякъл и извозил без разрешение за това 16 броя букови трупи от Д. на стойност 478,08лв. Прието е, че престъплението по чл. 235, ал.1 НК е включено в хипотезата на чл.3, ал.1, т.13 от ЗОПДИППДотм.. Съдът е счел, че по делото не се установява третата кумулативно изискуема предпоставка за отнемането по чл. 28, във вр. с чл. 4 от ЗОПДИППД отм. - не е налице обосновано предположение, че от престъпната дейност е реализиран доход, който да е послужил за придобиването на имущество, за което не е установено законен източник. Изложени са съображения, за това, че ответникът е изсякъл 3бр. букови дървета на стойност 478,08лв., които са били конфискувани и не е успял да реализира доход и освен това придобитите имоти, чието отнемане се иска са в периоди отпреди извършеното престъпление- 2000г. или няколко години след това. Счел е, че не се установява никаква връзка между престъплението през 2000г. и придобивните сделки през 1993г., 1999г., 2002г., 2003г., 2005г., 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят, в писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е разрешил правен въпрос от значение за спора: а именно за това следва ли да е налице пряка връзка между престъпната дейност и доходите за придобиване на имущество. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС. При така установените данни по делото и с оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да допусне касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2ГПК, тъй като на същия в решението на въззивния съд е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС. На поставения въпрос е дадено тълкуване в ТР№7/2013гОСГК на ВКС, в което е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Посочва се, че е достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.).Дадено е пояснение, че между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, напр. в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Съгласно чл. 53, ал. 2, б. „б” НК, това имущество подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност. Допустимо е да се отнеме по ЗОПДИППД (отм.), в случаите, когато отнемането не може да се реализира по НК, защото имуществото не е в патримониума на дееца (хипотезите на чл. 5-8 ЗОПДИППД(отм.), а също и винаги, когато престъпното деяние се установява от гражданския съд (чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД(отм.). Посочено е, че косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки, както и че дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Съдът е постановил своето решение именно като е счел, че неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К. от тежестта да я установи по несъмнен начин. На основание чл.78, ал.2 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответниците направените по делото разцноски в размер на 1000 лева. Предвид изложените съображения, съдът