Определение № 17 от 09.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 20/2010 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК по молба на Община – П. чрез адвокат Д. Г. за допълване на решение № 127/29.10.2010 г. по т.д. № 20/2010 г. на ВКС, ТД, 1-во ТО в частта за разноските. Молителят поддържа, че с оглед уважаване на касационната му жалба и на основание чл.78 ал.4 ГПК са му присъдени разноски само в размер на 655 лв. за касационното производство, като не са присъдени и 400 лв. за същото производство по представен договор за правна помощ, както и направените разноски пред въззивния и първоинстанционния съд. Насрещната страна – ТК „Б.-П.” счита, че молбата е неоснователна, тъй като не е предвиден процесуален ред, а в мотивите на решението е посочено защо се присъждат именно 655 лв. Молбата е подадена в едномесечния срок по чл.248 ал.1 ГПК. ВКС констатира, че молителят е поискал присъждане на направените разноски в касационното производство в устната си пледоария в о.з. от 30.09.2010 г. Списък на направени разноски по чл.80 ГПК не е приложен, нито са поискани направени разноски в предходни инстанции. С решение № 127/29.10.2010 г. ВКС е обезсилил обжалваното от молителя решение на П. окръжен съд и е прекратил производството по предявения срещу него иск от ТК „Б.-П.” за признаване за установено, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключен договор № 14/02.11.2006 г. за обществен превоз на пътници по линия № 21 П. –[населено място]. На молителя са присъдени направените и поискани разноски за касационната инстанция в размер на 655 лв., за които има доказателства, че са сторени. Не е присъден адвокатския хонорар в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2010 г. в размер на 400 лв. за представителство пред ВКС. Правилно се поддържа в молбата, че това възнаграждение от 400 лв. по договора за правна защита и съдействие от 23.09.2010 г. е изплатено, като това обстоятелство е вписано в договора под уговорената сума за плащане. Ето защо и с оглед чл.78 ал.4 ГПК на молителя следва да се присъдят и тези разноски в размер на 400 лв. както са поискани и се допълни постановеното от ВКС решение в частта за разноските в този смисъл. Няма основание за присъждане на направените разноски пред предходните инстанции, доколкото пред ВКС не е заявено искане за присъждането им, нито е представен списък за разноски както изисква разпоредбата на чл.80 ГПК. Това не е сторено дори с молбата по чл.248 ГПК. Ето защо и съобразно чл.80 изр. 2-ро ГПК молителят няма право на тези разноски и искането му в тази част следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът: