Определение № 535 от 18.10.2011 г. на ВКС по д. № 549/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. срещу определение №1017/26.07.11 г. на Плевенски окръжен съд по гр.д. №848/08 г., с което е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски от 150 лв. за назначения му по делото адвокат. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. Искът на касатора, като лице, получило правна помощ е отхвърлен изцяло. Затова и на осн. чл.64, ал.6, пр.2 от ГПК, отм. въззивният съд е приел, че лицето дължи разноските за предоставената правна помощ в пълния им размер от 150 лв. Доводите на касатора, че не е получил пълна и качествена защита от назначения му адвокат са голословни и извън предмета на това производство. Частната жалба е неоснователна - обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.