Решение № 308 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8863/2008 г.
ВАСV отделение09.01.2009reporting judge т Марина Михайлова
Ruling
Обезсилва решение от 14.05.2008 година, постановено по адм. дело № 2722/2007 година на Административен съд - София-град и вместо него постановява: Оставя без разглеждане жалбата на Николай Атанасов Николов срещу експертно Решение № 1411/23.10.2006 година на НЕЛК и прекратява производството по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Grounds
Решение № 308 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8863/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)по касационна жалба на Николай Атанасов Николов от град Плевен против решение от 14.05.2008 година, постановено по адм. дело № 2722/2007 година на Административен съд - София-град. Оплакванията в касационната жалба не са конкретизирани, но следва да бъдат квалифицирани като такива за неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК)е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Надка Веселинова Павлова от град Плевен и Районно управление "Социално осигуряване" - град Плевен не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС е отхвърлил жалбата на Николай Атанасов Николов срещу експертно Решение № 1411/23.10.2006 година на НЕЛК, с което на Надка Веселинова Николова е определена 34,5% инвалидност за срок от три години. По делото е установено, че с експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания 2795/7.11.2003 година на Надка Павлова е определен процент на трайно намалена работоспособност 55,9% със срок на инвалидността - 2 години - до 1.11.2005 година. На 17.08.2005 година Павлова е преосвидетелствана от ТЕЛК - Плевен, като й е определена трайна нетрудоспособност от 56%. Лицето е обжалвало решението на ТЕЛК пред НЕЛК, която с посоченото по-горе свое решение от 23.10.2006 година е намалила процента на трайна нетрудоспособност и е определила същата за срок от 3 години. Експертното решение на НЕЛК не е оспорвано от освидетелстваното лице Надка Павлова. То е оспорено пред АС - София-град от касатора Никола Атанасов Николов, който видно от решението на ТЕЛК - Плевен е член на тази експертна комисия. При тези доказателства първоинстанционният съд е приел жалбата за процесуално допустима, излагайки съображения, че Николов има правен интерес да оспорва административния акт, тъй като съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се предвижда имуществена отговорност за причинени щети на държавното обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. По същество жалбата е отхвърлена като неоснователна с мотиви за законосъобразност на оспореното решение на НЕЛК. Касационната инстанция намира така постановеното решение за процесуално недопустимо по следните съображения: Мотивирането на правния интерес на жалбоподателя да оспорва решението на НЕЛК с разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, противоречи както на посочената материалноправно норма, така и на целта на закона. Лекарите, участващи в състава на ТЕЛК, не са носители на задължение за възстановяване на причинените щети на държавното обществено осигуряване, произхождащи от неправомерно изплатени суми на основание на издадени от тях и впоследствие отменени експертни решения. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО гласи, че "контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др." Органът, издал медицинската експертиза е ТЕЛК или НЕЛК и е колективен. Поради това членовете на този орган не могат да носят имуществена отговорност за постановени от името на комисията актове. Вземанията на НОИ са от неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно платени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тези суми. Чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО визира вземания по актове за начет, в резултат на отменени медицински експертизи, които могат да бъдат съставени на лицата, получили неправомерно парични суми по тях или на юридически лица, изплатили неправилно такива суми. Следователно отговорността за такива вземания може да бъде носена от лицата, които имат задължения по събиране на тези вземания, или лицата, адресати на медицинската експертиза, но не членовете на ТЕЛК. С оглед на това и за членовете на ТЕЛК не е налице правен интерес да оспорват решенията на НЕЛК и в този смисъл жалбоподателят не е бил легитимиран да оспорва решението, предмет на съдебен контрол от АС. Оспорването на постановените от ТЕЛК и НЕЛК актове е предмет на административен и съдебен контрол, предвиден в Закона за здравето, и съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от него обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи на решенията на лекуващия лекар, на решенията на ЛКК и на решенията на ТЕЛК могат да се извършват от освидетелстваните, осигурителите, Агенцията за социално подпомагане, фонд "Рехабилитация и социална интеграция" и органите на медицинската експертиза на трудоспособността. При това изрично посочване на заинтересованите лица, членовете на органите на медицинската експертиза не са включени в кръга на лицата, имащи правен интерес да оспорват посочените решения. Освен това правния интерес се определя от засягането на лицата или организациите от административния акт, каквото засягане на правната сфера на членовете на ТЕЛК и НЕЛК от решенията на колективния орган не може да има. Предвид на изложеното, АС се е произнесъл по недопустима жалба, което води до недопустимост на решението му - основание за неговата отмяна на основание чл. 209, т. 2 от АПК. Същото следва да бъде обезсилено, първоначалната жалба оставена без разглеждане и производството по делото - прекратено.
Cited provisions
1- чл. 58, ал. 1 НМЕР