Определение № 579 от 03.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 497/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Н. Й. Н. от гр. С.,чрез адв. Г,срещу въззивно определение №2645 от 26.02.2009г по ч. гр.дело № 1166/2009г на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение 22.07.2008г на Софийски районен съд ,24 състав, за прекратяване на гр.д. № 18954/2007г. поради недопустимост на иска Жалбоподателят поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, евентуално чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Съображения по въпроса за допустимостта на иск по чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) във връзка с истинността на документ, без оглед необходимостта заявен правен интерес да бъде доказван ,се изтъква като практика, с която обжалваното определение влиза в противоречие. Няма условия за допустимост, каквито СГС е формулирал Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима, но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не е налице нито един от критериите по чл. 280 ал.1 т. 1- 3 от ГПК, предвид следното: Несъстоятелно е твърдението, че допустим при условията на чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) се явява иск ,основан на доводи за оспорване авторството на частен документ - бланка, попълнена и подписана от ищеца ,но при поддържано оспорване на определени елементи от съдържанието, като добавени от друго лице. В случая чл. 142 от ГПК (отм) не обвързва дописван документ с доказателствена сила, а изисква преценка на конкретните прибавки, добавки и пр. „ с оглед на всички обстоятелства по делото”. Щом няма дело, по което да се преценят „всички обстоятелства” ,т.е с оглед на предявените права и релевантни за тях факти в рамките на конкретно правоотношение, липсва правен интерес от спор има ли добавки в документа и част ли са те от съдържанието му, липсват и процесуални предпоставки за иск по чл. 97 ал.3 от ГПК (отм). Дори да е отделно образувано делото ,което чл. 142, предл. второ от ГПК (отм) има предвид, или за това да е налице възможност, спрямо прибавки в документ не се касае за оспорване (чл. 154 и сл. ГПК, отм. ) на истинност. Върховен касационен съд не приема довод, че при отграничението в чл. 142 от ГПК (отм) и естеството на атакувания документ, приложното поле на чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) позволява поддържаното от касатора тълкуване за наличие на самостоятелен правен интерес от иска. От цитираните в частната жалба примери от практиката, решение №815/2007г, т.д. № 426/2006г ,Търговска колегия на ВКС няма отношение към поставения правен въпрос, а останалите решения и определения са по въпроси, които нямат отношение към допустимостта на иска в настоящия случай. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.