Решение № 5157 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15556/2018 г.

Решение № 5157 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15556/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на П. А., понастоящем изтърпяващ наказание в [населено място] затвор. Искането е за отмяна на влязло в сила определение № 3527 от 20.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3144/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила определение № 8752 от 15.12.2017 г. по адм. д. № 2859/2016 г. на Административен съд София- град, на основание чл. 239, ал. 5 от АПК. В искането се твърди, че П. А. е бил лишен от конституционното си право на защита. В настоящото производство А. е поискал правна помощ. С протоколно определение е назначен адв. П. Гълъбов за служебен защитник, който е представлявал искателя в съдебно заседание и е депозирал писмена зашита. Ответникът – Министерски съвет на Република България, ведно с Ответникът – Министър – председателя на Република България чрез процесуален представител изпращат писмено становище, в което се излагат доводи за неоснователност на направеното искане за отмяна. Ответникът – Държавата чрез Министъра на финансите не изразява становище по спора. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество- е неоснователно. С определение № 3527 от 20.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3144/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е оставено в сила определение № 8752 от 15.12.2017 г. по адм. д. № 2859/2016 г. на Административен съд София - град, с което е върната исковата молба на П. А. ведно с допълненията й срещу държавата, министър – председателя и Министерски съвет, с предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 168 550 щатски долара и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лева и е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. П. А. е страна по делото както пред Административен съд София- град, така и пред Върховния административен съд, като постановените определения са неблагоприятни за него. Ето защо той може да иска отмяната им. В искането си е посочил, че иска отмяна на влезлите в сила определения на основание чл. 239, 5 от АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК отмяна може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. За да е основателно искането за отмяна на това основание, следва съдът да е допуснал нарушаване на процесуални права на страната. Чл. 239, т. 5 АПК включва няколко отменителни хипотези. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие, лично или чрез надлежен представител, във воденето на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството; не е била надлежно представлявана; не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник, поради препятствие, което не е могла да отстрани. В хода на така проведеното съдебно производство и в двете инстанции съдът се е произнесъл в закрито заседание без призоваване на страните, съобразно предвидените процесуални правила в АПК. Съгласно нормата на чл. 234, ал. 1 АПК, частната жалба се разглежда в закрито съдебно заседание. По тези съображения доводите на ищеца за нарушаване правото му на участие в производствата по иска са неоснователни. Страната е упражнила всички свои процесуални права във връзка с оспорването. При това не се установява наличие на предпоставките по чл. 239, т. 5 АПК – основанието посочено в искането за отмяна. Наведените доводи в писмената защита представена от процесуалния представител на А. по същество са неотносими към искането за отмяна, поради което не следва да бъдат обсъждани.