Определение № 1875 от 20.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1516/2023 г.

в кв. 11 и за ПИ с идентификатор 10135.4508.71 в кв. 12. По постъпила в административния съд жалба от Националния военноисторически музей срещу същия административен акт е образувано адм. дело № 2380/2022 г. С разпореждане № 13227 от 18.10.2022 г. по това дело е указано на оспорващия: да обоснове правен интерес като посочи при коя от хипотезите на чл. 131 ЗУТ твърди, че е заинтересовано лице; да представи доказателства за правната си легитимация; да посочи изрично в цялост или частично оспорва заповед № Г-328/18.08.2022 г. на главния архитект на община Варна. С молба от 01.11.2022 г. жалбоподателят уточнява, че оспорва административния акт в частта за одобряване изменението на ПУП - ПРЗ за целия кв. 11 и уличната регулация между о.т. 140 и о.т. 171. Направено е и искане за присъединяване на производството към висящото адм. дело № 2358/2022 г. с предмет същата заповед. С определение № 3157 от 02.11.2022 г. по адм. дело № 2380/2022 г. съдът присъединява делото към образуваното вече такова по жалбите на М. Милков и Д. Христова, за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение. С обжалваното определение № 3228 от 11.11.2022 г., по реда на чл. 253 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е допълнено предходното определение за определяне предмета на делото, като в него се включва и ПИ с идентификатор 10135.4508.168, кв. 11, представляващ "Парк - музей на бойната дружба", предоставен за управление на Националния военноисторически музей. Съдът приема, че жалбоподателят се легитимира като носител на вещни права върху посочения имот, който е предмет на ПУП - ПРЗ, одобрен с оспорената заповед, поради което жалбата му е редовна и допустима като подадена в срок и при наличие на правен интерес. Определението в обжалваната част, с която е допълнен предмета на делото по оспорването на Националния военноисторически музей е неправилно. Жалбоподателят изрично в уточняващата молба, депозирана по присъединеното адм. дело № 2380/2022 г., както и в настоящата частна жалба заявява, че оспорва издадената заповед за одобряване изменението на ПУП - ПРЗ в частта за кв. 11 и уличната регулация между о.т. 140 и о.т. 171. Твърди, че УПИ IV-168, предоставен му за управление видно от АПДС № 1650/24.04.2014 г., е непосредствено засегнат от предвижданията на плана като съседен в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ. Излага съображения, че макар границите на имота да не се променят, то се засяга териториалния обхват на недвижимите културни ценности в него и охранителната им зона, с което обосновава правния си интерес да оспори одобрения ПУП - ПРЗ в посочените части. Следователно, жалбоподателят оспорва заповедта частично, като в тази връзка съдът дължи преценка относно допустимостта на жалбата, както е заявена предвид разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Проверката за това попада ли Националният военноисторически музей в кръга на заинтересованите лица съгласно цитираната разпоредба, респ. за наличието на правен интерес да обжалва административния акт, е необходимо да се извърши преди определяне предмета на делото по присъединеното производство, тъй като само в частта на допустимото оспорване може да се постанови определение по чл. 218, ал. 3 ЗУТ. Актовете за одобряване на ПУП и на техните изменения подлежат на оспорване по съдебен ред само от собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ, а непосредствено засегнатите от предвижданията на ПУП недвижими имоти са посочени в ал. 2 на същата разпоредба. При оспорване по реда на чл. 215 ЗУТ на тези актове, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в „Държавен вестник“, каквато е настоящата хипотеза, административният съд с нарочно определение по чл. 218, ал. 3 ЗУТ посочва оспорената част като предмет на делото, въз основа на което се определя съдържанието на съобщението по чл. 218, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Определението на съда подлежи на обжалване по реда на глава Тринадесета от АПК. Ето защо, преценката за допустимостта на оспорването в обхвата, в който е предявено предхожда определянето на предмета на делото. Това следва и от разпоредбата на чл. 218, ал. 4 ЗУТ, според която не се обнародна съобщение относно недопустимо оспорване на плана. В случая с допълненото определение, постановено по реда на чл. 218, ал. 3 ЗУТ, съдът неправилно определя предмета на правния спор по отношение на ПИ с идентификатор 10135.4508.168 в кв. 11, предоставен за управление на частния жалбоподател, без на първо място да изследва дали този имот е в обхвата на разработката и в зависимост от установеното да изложи съображения в коя хипотеза по чл. 131, ал. 2 във вр с ал. 1 ЗУТ приема, че за него е налице правен интерес да обжалва заповедта, както и без да се произнесе по предявеното оспорване срещу одобреното изменение на плана за целия кв. 11 и уличната регулация между посочените осови точки. В случай, че намира за частично недопустима жалбата на Националния военноисторически музей, съдът следва да остави същата без разглеждане в съответната част. Като постановява определение за допълване на предмета на делото по чл. 218, ал. 3 ЗУТ, с което приема, че заповедта на главния архитект на община Варна се оспорва от жалбоподателия само по отношение на ПИ с идентификатор 10135.4508.168 в кв. 11, съдът допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е пречка за настоящата инстанция да се произнесе по законосъобразността на съдебния акт, постановен по чл. 218, ал. 3 ЗУТ в тази му част, тъй като от административния съд не е извършена проверка на допустимостта на жалбата в рамките, в които е предявена. Предвид изложеното определението следва да се отмени по отношение на определения предмет на делото по оспорването на Националния военноисторически музей, а делото - да се върне на същия съд за произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото определение указания. Искането на частния жалбоподател за спиране на производството по реда на чл. 233, ал. 3 АПК е неоснователно. Съгласно чл. 233, ал. 1 АПК частната жалба няма суспензивен ефект по отношение изпълнението на обжалваното определение. В ал.3 на същата разпоредба е предвидена временна мярка за защита, изразяваща се в спиране на производството по делото или изпълнението на съдебния акт, до разрешаването на поставения с нея въпрос. В случая продължаването на процесуалните действия по разглеждане на образуваното пред административния съд производство по подадените жалби срещу заповедта за одобряване на изменение на ПУП - ПРЗ е обусловено от преценката за допустимостта на оспорването на частния жалбоподател и от влизане в сила на определението, с което се определя предмета на делото съгласно чл. 218, ал. 3 ЗУТ по това оспорване. С оглед постановения в настоящото производство резултат искането по чл. 233, ал. 3 АПК следва да бъде отхвърлено.