Решение № 2383 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2014 г.

Решение № 2383 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София /ДФЗ/ против решение № 7847 от 12.12.2013 г., постановено по адм. дело № 5817/2013 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/. Касаторът твърди недопустимост, евентуално неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, "Балея" ЕООД - гр. Севлиево, редовно призован, не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. Балджиев е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Балея" ЕООД - гр. Севлиево против Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-2600/4024 от 08.05.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с което по същество се определя процент наддекларирани площи за кампания 2009 г. и санкция за бъдещ период в размер на 6 959.03 лв. АССГ е установил от фактическа страна, че дружеството - земеделски производител е подало Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. УИН 07/030609/15243 като страните не спорят, че първоначално заявителят е бил оторизиран за подпомагане по това заявление и е получил изцяло оторизираната сума, както следва - по СЕПП - оторизирана площ от 1049.57 ха и изплатена сума от 167 513.23 лв. и по СНДП - оторизирана площ 1047.57 ха и изплатена сума от 77 922.52 лв. Впоследствие в резултат на корекции на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" административният орган е приел, че не е следвало да изплаща част от субсидията, поради което е издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 01-2600/3774 от 14.04.2011 г., с който е установена недължимо платена сума за кампания 2009 г. в размер на 19 324.89 лв. Цитираният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен с решение № 152 от 22.12.2011 г. на Административен съд - Габрово, постановено по адм. д. № 120/2011 г. по описа на АС-Габрово, оставено в сила с Решение № 12939/18.10.2012 г. на ВАС, трето отделение по адм. д. № 2001/2012 г. по описа на ВАС. По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Сара Коен, от заключението на която се установява, че от всички заявени за подпомагане от "Балея" ЕООД за кампания 2009 г. площи, процентът на наддекларираните площи е само 1,05 %, а не 3.24 %, както неправилно е констатирал административния орган, като и в двата случая не се дължат санкции за бъдещ период. На база горните доказателства АССГ е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Според съда процесното писмо съставлява повторно издаден индивидуален административен акт със същото съдържание като отменения по съдебен ред АУПДВ № 01-2600/3774/14.04.2011 г. Съдържанието на двата акта било еднакво, тъй като са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. Доколкото при отмяната на АУПДВ съдът не е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган, според съда е налице забраната за повторно произнасяне от административния орган по същите факти и обстоятелства с нов административен акт. По горните съображения обжалваното уведомително писмо е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Съдебното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от АССГ съображения. Неоснователни са развитите от касатора доводи за недопустимост на съдебното решение като постановено по съществото на уведомително писмо, което според изпълнителния директор на ДФЗ не носело белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а имало само уведомителен характер. Правилно административният съд е приел, че атакуваното пред него писмо носи белезите на индивидуален административен акт, тъй като със същото се установяват задължения за адресата му - определят се санкции за бъдещ период, с което се засягат законните му права и интереси. Настоящият касационен състав не споделя изводите на АССГ за нищожност на административния акт като постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение по чл. 177, ал. 2 от АПК. Безспорно налице е връзка между отменения АУПДВ и обжалваното уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009, но липсва идентичност в разпоредените с двата акта права и задължения - в АУПДВ не се съдържат нито констатации за процента на наддекларираните площи, нито се определят санкции за бъдещ период, поради което не може да се приеме, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение по отмяна на АУПДВ. Административният акт е нищожен като издаден при липса на законово основание и в производство, което не е нормативно регламентирано нито в националното законодателство, нито с разпоредба от правото на Европейския съюз. Обжалваното уведомително писмо е постановено при липса на материална компетентност административният орган да определя санкции за бъдещ период за кампания 2009 г., в случай, в който вече е налице произнасяне със стабилен административен акт по това заявление в позитивен за земеделския производител смисъл - т. е. с акт, с който е оторизирана сума за подпомагане и същата е изплатена изцяло. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК наличието на влязъл в сила административен акт е процесуална пречка за образуване на административно производство със същия предмет и между същите страни. Последващото установяване недължимост на част от оторизираната сума и издаденият АУПДВ за възстановяване на част от изплатената субсидия сами по себе си не водят до възобновяване на административното производство по смисъла и на основанията по чл. 99 от АПК. Такова възобновяване на административното производство вече е недопустимо, доколкото преклузивните срокове за това при всички хипотези на чл. 99 от АПК са изтекли. Чл. 102 от АПК посочва изчерпателно в какъв срок може да се иска отмяна на влязъл в сила административен акт по реда на Глава седма от АПК - по чл. 99, т. 1 от АПК, т. е. по инициатива на административния орган, издал акта в противоречие с материалния закон, срокът е тримесечен, считано от влизането на административния акт в сила, а във всички останали случаи - тримесечен от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Както в случая на чл. 99, т. 1 от АПК, така и във всички останали хипотези по чл. 99 от АПК най-късния момент на узнаване на основанието за отмяна е датата на издаване на отменения АУПДВ - 12.04.2011 г. Ако се приеме, че обжалваното в настоящото касационно производство уведомително писмо за приключила обработка на заявление за кампания 2009 г. е издадено в производство по чл. 99 и следващите от АПК, то в този случай уведомителното писмо е нищожно, тъй като след изтичането на сроковете по чл. 102 от АПК, изпълнителният директор на ДФЗ не притежава материалната компетентност да отмени влезлия в сила предходен административен акт, да възобнови административното производство по заявлението за подпомагане за кампания 2009 г. и да издаде обжалваното уведомително писмо. Следва да се допълни, че налагането на санкции за бъдещ период, чрез разпореждане за изключване от подпомагане съгласно чл. 58 или чл. 60 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 може да се издаде само в рамките на производството, в което се разглежда заявлението на земеделския производител и след като е издаден отказ за отпускането на субсидия, поради свръхдеклариране на площи при разлика над 50% над декларираната и установената при проверките площ. След приключването на производството с оторизиране на плащане по заявлението и след отмяната на административния акт, по силата на който е разпоредено възстановяване на недължимо платена субсидия, е недопустимо последващо прилагане на така наречените "санкции за бъдещ период". Този извод следва от съпоставката на разпоредбите на чл. 58, чл. 60, от една страна, и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, от друга страна. /в този смисъл решение № 12132/14.10.2014 г. на ВАС, трето отделение по адм. д. № 3113/2014 г./ Нормата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. предвижда, че при свръхдеклариране в определен процент на земеделския производител се налага санкция за бъдещ период, при което подпомагането му за следваща кампания се изключва до размер, равен на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от Регламента. Възстановяването на суми в случаите на недължимо плащане, какъвто е и разглежданият случай, се урежда от чл. 80 от регламента. Съгласно цитираната норма при недължимо плащане земеделският производител възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2. Задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. След като административното производство по заявлението за подпомагане е приключило и след като с влязло в сила съдебно решение между същите страни е прието, че отпусната по това заявление субсидия не подлежи на възстановяване при условията на чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., правилно съдът е приел, че е недопустимо издаването на последващ административен акт, в който същите суми да се третират като недължимо платени и да служат като основание за прилагане на санкции за бъдещ период на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното с писмения отговор на касационната жалба искане за присъждане на съдебни разноски, ДФ "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на "Балея" ЕООД - гр. Севлиево сумата от 1020 лв. уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение.