Определение № 9363 от 06.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Д. В. В. против определение № 2633/05.07.2024 г. постановено по административно дело № 745/2024 г. на Административен съд Пазарджик, с което е оставено без разглеждане искането лицето за защита срещу неоснователни действия, извършвани от директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, които не се основават на административен акт или закон и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага доводи за недопустимост и неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, претендира отмяната му. Ответникът – директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по пред Административен съд Пазарджик е образувано по подадено от В. искане по реда на чл. 250, ал. 1 АПК, с твърдения за извършени действия от директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, които не се основават на административен акт или закон. С разпореждане АС Пазарджик оставя искането без движение с указания до подателя в срок до 14:00 часа на 01.07.2024 г., да внесе държавна такса в размер на 10 лева, по сметка на Административен съд – Пазарджик и в посочения срок да представи по делото платежния документ за извършеното заплащане на посочената сума. В разпореждането се съдържа предупреждения, че при неизпълнение на посочените указания в срок, искането (некоректно изписано в разпореждането „жалбата“) ще бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Разпореждането е връчено на лично на искателя чрез кмета на [населено място] на 02.07.2024 г. (вторник-присъствен ден), но в указания срок, с оглед бързината на съдебното производство, както и до момента на постановяване на атакувания съдебен акт, констатираните нередовности не са отстранени. Мотивиран от неизпълнението на дадените указания и на основание чл. 158, ал. 3 АПК, съдът е оставил без разглеждане искането на В. и е прекратил образуваното производство. Определението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното пред настоящия състав определение правилно и обосновано, предвид изложените по-горе факти приема, че същият не е изпълнил дадените му указания за отстраняване на нередовностите на искането. Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 АПК определя всеки, който има правен интерес, да може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Редовността и допустимостта на искането обаче, са абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждането му. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси, държавна такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата. В процесния случай държавна такса е дължима и съгласно чл. 12, ал. 3 АПК, доколкото съдебното производство не е освободено от държавни такси по силата на закона. Лицето би било освободено от държавни такси ако производството беше се развило по реда на чл. 14б от Закона за социалното подпомагане, на основание чл. 14в ЗСП и чл. 5, т. „т“ от Закона за държавните такси, както и в изрично изброени със закон случай. Следователно при неотстраняване на нередовностите на искането с невнасянето на държавна такса и при точното прилагане на разпоредбата на чл. 158, ал. 3 АПК, правилно АС Пазарджик е оставил без разглеждане искането по реда на чл. 250 АПК, и е прекратил производството по делото. Действително в съдебната практика съдът е постановявал осъждане за държавна такса с разпореждането при произнасяне по същество по чл.250 от АПК, но в случая съдът е разпоредил внасяне на държавна такса преди произнасяне по същество, което неизпълнение от страна на жалбоподателя обуславя прекратяване на производството по искането по чл.250 от АПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното определение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,