Определение № 530 от 02.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 530/2010 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1,във вр. с ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Г. Б. П. и Д. К. П.-двамата от [населено място],чрез процесуалния си представител адвокат М. против определение от 20.09.2010г. по в.гр.д.№ 521/10г.на Пловдивски апелативен съд,с което е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК производството по в.гр.д.№ 521/1 0 r.no описа на П. до решаване на гр.д.№ 4413/2010г.на Пловдивски районен съд, X състав.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу така подадената частна е жалба е постъпило възражение,с което се оспорва както допустимостта й/поради липса на изложени касационни основания за допускането й до разглеждане по същество/,така и основателността й. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от лица, които имат правен интерес от обжалване, като са засегнати техни права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното -съдът я приема за редовна и допустима. С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание,въз основа на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т. 1,във вр. с ал.2 от ГПК- обжалва се определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото/, поради което не е необходимо представяне на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос/. Разгледана по същество- подадената частна жалба е основателна. За да спре производството по делото,Пловдивският апелативен съд е приел,че спорът по гр.д.№ 4413/2010г.на Пловдивски районен съд с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК за установяване на факта,че"Т. е извършил деяние,визирано в чл.309 от НК,че е съставил неистински частен документ-декларация по чл.11 от ЗСПЗЗ,като е декларирал,че е собственик на чужд имот"е от значение за правилното решаване на висящия пред него спор с правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване,воден между Г. Б. П., Д. К. П. и В. В.. Настоящият съдебен състав не споделя това становище. Евентуалното установяване на престъпното обстоятелство,за което се води гр.д.№ 4413/20 Юг.на Пловдивски районен съд с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК не е от значение за гражданското правоотношение, което е предмет на процесния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.Това е така,защото в това производството обстоятелствата,които подлежат на установяване са :дали ищците са собственици на процесния имот,дали имотът се ползва от ответника и дали той е лишил собствениците от възможността да ползват собствения си имот и да извличат ползи от него. По делото е било установено,че въпросът за собствеността е бил разрешен със сила на присъдено нещо въз основа на приключил съдебен спор с правно основание чл.108 от ЗС.Следователно - евентуалното установяване на престъпното обстоятелство по реда на чл.124 ал.5 от ГПК- би имало значение за отмяна на влязлото в сила решение,но не е от значение за висящия спор по чл.59 от ЗЗД.Липсата на връзка на преюдициалност изключва възможността за спиране на производството по делото на посоченото основание по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. С оглед на изложеното,настоящият съдебен състав намира,че обжалваното определение е неправилно.Същото следва да бъде отменено,а делото върнато на П. за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Т. гражданско отделение