Определение № 1286 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 339/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. срещу въззивно решение от 18.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 4428 /2010 г. на Софийския градски съд, г.о. ІV „в” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 22.02.2010 г. по гр.д. № 2371 / 2008 г. на Софийски районен съд, 43 с-в, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу Х. Г. М. с правна квалификация чл.31,ал.1 вр. ал.2 ЗЗД за унищожаване на покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт от 1998 г. и жалбоподателят е осъдена да заплати на ответника разноски по делото. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна Х. Г. М. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева. Делото е разгледано от инстанциите по същество по реда на ГПК от 1952 г. (отм.). От изложените въпроси от значение за изхода на спора е процесуалноправният въпрос дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила - материална обвързваща сила или формална с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му, този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната и жалба в размер на 123 лева. Воден от изложеното съдът