Решение № 232 от 30.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 636/2014 г.

Решение № 232 от 30.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 636/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от двама защитници на подсъдимия К. Н. А., адвокатите М. К. и Е. Н., срещу решение № 21 от 14.II.2014 г. по внохд № 311/2013 г. на Великотърновския апелативен съд. Оплакванията в двете жалби са за допуснато нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Защитникът К. иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, или изменяване на решението с намаляване на по 1 г. сроковете на лишаване от свобода, от правото да се управлява моторно превозно средство и наложената за времето на изпитателния срок пробационна мярка. Защитникът Н. също иска въззивното решение да се отмени, след което делото да се върне за ново разглеждане или на прокурора, или на първоинстанционния съд. В съдебно заседание А. се явява с трети защитник, адвокатът Х. М., който поддържа направените оплаквания и искания, както и бележките по делото, които Х. М. и колегата му Т. Т. са представили. Частните обвинители А. М. М. и С. Р. М., както и повереникът им, намират въззивното решение за правилно и искат оставянето му в сила. Представителят на ВКПр също не намира основания за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт и дава заключение за оставянето му в сила. ВКС установи: С присъда № 26 от 2.Х.2013 г. по нохд № 62/2013 г. на Ловешкия окръжен съд К. Н. А. е признат за виновен в това, че на 15.VIII.2012 г. около 23.30 ч. е управлявал между селата /населено място/ и /населено място/, /област/, е управлявал лек автомобил /марка/ с рег. [рег. номер на МПС] в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП - със скорост от около 120 км/ч, превишавайки максимално допустимата от 90 км/ч - при което е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на 17-годишния Р. С. М. от [населено място], за което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" НК е осъден на 2 години лишаване от свобода и за срок от 2 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. Лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 4 години, през което време е постановено А. да изпълнява пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК. С обжалваното въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбите са неоснователни. Адвокатът М. К., правейки възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, които, според него, са довели и до нарушаване на материалния закон, ги подкрепя с три довода-противоречивост между заключенията на "множеството автотехнически експертизи", според които скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил "варира от граници от 114-115...до 157 км/ч"; липса на яснота относно механизма на пътнотранспортното произшествие /ПТП/; "основателните съмнения относно авторството на деянието"-нито един от които не е основателен. Първо, по делото са назначени и изслушани не "множество", а две автoтехнически експертизи /АТЕ/. Първата експертиза, изготвена на досъдебното разследване от трима специалисти, дава подробно описание на механизма на ПТП и заключава, че скоростта на движение на лекия автомобил е била "равна и не по-ниска от 157 км/ч /л. 92-93 от досъд. разсл./. Заключението е поддържано от тримата експерти в съдебното заседание, проведеното на 26.IV.2013 г. пред първоинстанционния съд, като при изслушването им и в отговор на поставяните им въпроси не са проявили никакво колебание, нито са внесли някакви корекции в писмено изразеното си становище /л. 144-149 от първ. д./. В същото съдебно заседание единият от двамата защитници на подсъдимия /различни от двамата, изготвили касационните жалби, и от другите двама, автори на изпратените до касационната инстанция писмени бележки/ е поискал да се назначи "повторна" експертиза с голословни твърдения за "множество противоречия" в изслушаната експертиза, необоснованост на същата и възникнало у защитата "съмнение за нейната правилност". Направилият искането защитник е настоявал още за включване в повторната експертиза на посочен от страната на подсъдимия специалист. Съдът е уважил искането, без да излага мотиви, защо го счита за основателно, и е назначил повторна АТЕ, която да бъде изготвена от 5-има експерти. В повторната експертиза е описан същият механизъм на ПТП /срв. отговорът на първата експертиза в т. 4.4,л. 93 от досъд. разсл. с този на втората експертиза в т. 4 на л. 193 от първ. д./, но скоростта на движение на лекия автомобил е била сведена до "по-точно" определените /според експерта А. А. в с. з. на 22.VII.2013 г., л. 258 от първ. д./ 119.98 км/ч. Действително - и тук единствено защитникът М. К. е прав-буди недоумение изявлението на експерта А., че не знае "точно на каква база ... са се обосновали" колегите му от тройната експертиза при "оценката на кинетичната енергия", когато тази обосновка е подробно дадена в отговор 4.3 на л.89-91 от първ. д., но след като съдът е приел предложената от повторната АТЕ скорост на движение на управлявания от него автомобил, точно от страната на подсъдимия липсва интерес да се изтъкват недостатъци в заключението на тази експертиза. Не е основателно и последното твърдение, за наличието на непреодолени "основателни съмнения" относно авторството. Идеята да се породят такива съмнения е дошла от обясненията на подсъдимия, за първи път дадени пред първоинстанционния съд в проведеното на 22.VII.2013 г. съдебно заседание и целящи внушението, че преди и към момента на ПТП автомобилът е бил управляван от загиналия Р. М. За да провери възможната истинност на това твърдение съдът е назначил допълнителна съдебно-медицинска експертиза и тя категорично го е отхвърлила /л. 275-280 от първ. д./ В жалбата от адв. Е. Н. са посочени две процесуални нарушения - липса на яснота в обвинителния акт относно датата на престъплението и ограничаване правото на подсъдимия да представя доказателства-които също, както дотук обсъжданите, са неоснователни. Макар да е вярно твърдението, че в обвинителния акт са посочени две дати като дата на извършване на престъплението, това по никакъв начин не би могло, нито е довело до ограничаване някое от процесуалните права на подсъдимия. На 21.I.2013 г. А. се е запознал, в присъствието на адв. В. Н. като негов защитник, с всички материали от досъдебното разследване и, в частност с тези, отнасящи се до датата на ПТП, която е и дата на извършване на престъплението. Проследяването на тези материали показва, че досъдебното производство е образувано на 16.VIII.2012 г. за извършено на същата дата престъпление, на която дата, в 00.45 ч, е извършен и първоначалният оглед на мястото на произшествието. Едва след разпита, в периода 20-30.VIII., на лицата, преминали край мястото на ПТП, и на родителите на загиналия М., е могло да се уточни, че произшествието е станало преди полунощ на 15 срещу 16.VIII. и в постановлението от 19.ХII. /на л. 153 от досъд. разсл/ А. е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено на "15.08.2012 г. около 23.30 часа". Информираността относно горните материали с неизменно точното описание на мястото на произшествието, което е едно и също и при образуването на дознанието, и при привличането като обвиняем, и в обвинителния акт, не позволяват създаването у А. на каквито и да било погрешни представи, че е обвинен и предаден на съд за деяние, различно от това, за което е бил привлечен като обвиняем, а оттук и оценката, дадена на допуснатата в обвинителния акт очевидна техническа грешка, на съществено процесуално нарушение. Такова нарушение не е допуснато и във връзка с правото на подсъдимия да представя доказателства. По повод на това твърдяно нарушение в обсъжданата жалба е заявено "абсолютно невярно" - то отразяване в протокола за проведеното на "03.03.2014 г. " съдебно заседание, че "защитата няма да сочи нови доказателства и да прави доказателствени искания". Очевидно твърдението се отнася за съдебното заседание, проведено във въззивната инстанция не на посочената дата, а един месец по-рано, на 3.II.2014 г., но не това е съществено, а липсата на възможност да се коментира твърдяното обстоятелство. Чл. 312, респ. 317 НПК позволяват на всяка страна да се запознае със съдържанието на съдебните протоколи, и в срок от 3 дни да поиска писмено тяхното допълване и/или поправка, а когато това не е сторено, възразяващият не може по-късно да се позовава на неправилности от такова естество и да черпи права от собственото си процесуално бездействие. Писмените бележки от адвокатите Х. М. и Д. Т., след като не са представени по реда на чл. 351, ал. 3 НПК като допълнение към подадените две касационни жалби, могат да се обсъждат единствено доколкото в тях са изложени съображения в подкрепа на вече направените в жалбите и дотук обсъждани оплаквания, каквито съображения не се констатираха. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е също неоснователно. Залегнало и в двете касационни жалби, оплакването се свежда до това, че пробационната мярка, която подсъдимият следва да изпълнява през 4-те години изпитателен срок, надвишава максималния за пробацията срок, посочен в чл. 42а, ал. 3 НК. Неоснователността на твърдението за нарушаване на материалния закон идва от незаконосъобразното разбиране на защитата за идентичност между пробацията по чл. 42а НК и пробационната мярка по чл. 67, ал. 3 НК. Пробацията представлява вид наказание, включващо шест пробационни мерки, две от които, по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, задължително се налагат, но могат да бъдат допълнени с всички или с част от останалите. Отделните пробационни мерки освен това са обвързани и с различни срокове, за които могат да се налагат - чл. 42а, ал. 3 НК. Пробационната мярка, която съдът може да наложи на осъдения през изпитателния срок, е сред изброените в чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 НК, но тъй като е винаги една, тази мярка не представлява наказание пробация и не се подчинява на правилата, предвидени за този вид наказание. Това ясно следва и от редакцията на чл. 67, ал. 3 НК където се казва, че пробационната мярка се постановява "през изпитателния срок", т. е. нейната продължителност зависи от продължителността на последния съгл. чл. 66, ал. 1 НК, а не от продължителността на срока за съответната мярка съгл. чл. 42а, ал. 3 НК. Не е основателно, накрая, и оплакването за явна несправедливост на наложената на А. кумулативна санкция. Свързано със сроковете-на лишаване от свобода, от правото да се управлява моторно превозно средство и с изпитателния срок-оплакването набляга върху смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, за да се иска намаляването им с по една година. Двете предходни инстанции, обаче, а въззивната - много подробно, са обсъдили всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието, включително изтъкнатите в жалбата на адв. М. К., и ако оценъчната дейност на съдилищата по този въпрос допуска корекции, те не биха могли да се внесат без съответни протест и/или жалба от частните обвинители, каквито не са подадени. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС PEШИ: Оставя в сила решение № 21 от 14.II.2014 г. по внохд № 311/2013 г. на Великотърновския окръжен съд. Решението е окончателно.