Определение № 546 от 26.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 508/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК. М. т. к. “М” О., Русия, гр. М., ул. “. № 1* е подала частна касационна жалба против определение № 406/06.04.2009 год. по ч. гр. д. № 370/2009 год. на Софийския апелативен съд, с което се потвърждава определението от 08.12.2008 год. по т. дело № 1847/2008 год. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 19 ал. І във вр. с чл. 15 ГПК се прекратява производството по делото, образувано по предявени обективно съединени искове от М. т. к. “М” О., Русия, гр. М., против “Е” О. гр. С. с правни основания чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в общ размер 33847,00 лева, поради наличие на арбитражна клауза В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Жалбоподателят излага съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че след развалянето на договора между страните остава да действува клаузата за арбитраж и спорът следва да се разгледа от последния. Развалянето на договора има обратно действие, а това означавало, че се заличават с обратна сила всички договорни клаузи в това число и тази на чл. 5.2, съгласно която страните са договорили възникналите между тях спорове да се разглеждат от Международен арбитражен съд. Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси относно действието на договорна клауза след разваляне на договора и за подведомствеността, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Към изложението са приложени копия от решение от 27.11.2006 год. по гр. д. № 506/2006 год. на Великотърновския апелативен съд, решение от 30.04.2008 год. по гр. д. № 51/2008 год. на Варненския апелативен съд, решение № 9/11.02.1958 год. по гр. д. № 7547/57 год. на ВС ІV гр. о., решение № 1562/23.07.02.1968 год. по гр. д. № 879/68 год. на ВС І гр. о., определение № 54/29.10.2009 год. по т. д. № 493/2008 год. на ВКС ІІ т. о., определение № 55/26.01.2009 год. по т. д. № 639/2008 год. на ВКС І т. о., определение № 227/30.12.2008 год. по т. д. № 393/2008 год. на ВКС І т. о., и определение № 177/08.12.2008 год. по т. д. № 539/2008 год. на ВКС І т. о. Ответникът по частната касационна жалба - “Е” О. гр. С., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК. ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима, но не следва да се допусне до касационно обжалване, за което излага следните съображения: Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е прекратил образуваното производство, поради наличие на валидно уговорена от страните арбитражна клауза в чл. 5.2 на договор № 76/06 от 01.11.2006 год. Въззивният съд е изложил подробни съображения за това, че макар и да е развален договорът поради виновно неизпълнение на една от страните, развалянето има обратно действие и възстановява положението между страните такова каквото е било преди сключване на договора, но това правило важи само за разменените между страните престации, и независимо от факта че договорът е прекратил действието си уреждането на възникналите във връзка с развалянето правни последици, следва да се уреждат съгласно договореността за арбитраж, чиято клауза е запазила действието си. На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК. В процесния случай не са налице предпоставките на нито една от сочените от жалбоподателя хипотези на чл. 280, ал. І т. 1, т. 2, т. 3 от ГПК. Представеното решение № 9/11.02.1958 год. по гр. д. № 7547/57 год. на ВС ІV гр. о. е неотносимо към спора, тъй като с него се разглежда въпрос относно началния момент от който възниква задължението за връщане на получено в изпълнение на договор по който получателят не е изпълнил своите задължения. Същото се отнася и до решение № 1562/23.07.02.1968 год. по гр. д. № 879/68 год. на ВС І гр. о., което макар и да разглежда въпроса за обратното действие при развалянето на алеаторен договор, не разглежда въпроса за подведомствеността при наличие на клауза за арбитраж. Такива са и определение № 54/29.10.2009 год. по т. д. № 493/2008 год. на ВКС ІІ т. о., определение № 55/26.01.2009 год. по т. д. № 639/2008 год. на ВКС І т. о., определение № 227/30.12.2008 год. по т. д. № 393/2008 год. на ВКС І т. о., и определение № 177/08.12.2008 год. по т. д. № 539/2008 год. на ВКС І т. о., постановени по реда на чл. 288 ГПК – с тях са разгледани въпроси за връщане по реда на чл. 55 ал. І от ЗЗД на дадените от изправните страни престации след разваляне на договори, но не и въпроси свързан с подведомствеността на споровете свързани с връщане на тези престации. По делото няма данни представените от касатора решение от 27.11.2006 год. по гр. д. № 506/2006 год. на Великотърновския апелативен съд и решение от 30.04.2008 год. по гр. д. № 51/2008 год. на Варненския апелативен съд да са влезли в сила, за да може да се обоснове извод за наличие на хипотезата визирана в чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, тъй като законът има предвид противоречиво решаване на въпроси, но само с решения които са влезли в сила. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по реда на ч. 280 ал. І т. 3 ГПК. Въпросът по който се е произнесъл съдът относно подведомствеността се свързва с конкретна преценка по конкретно дело и съответна договореност на страните и този въпрос не от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като не се налага тълкуване на закона, а и по него има съдебна практика, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,