Определение № 12347 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез пълномощник А. Георгиева, против решение № 8160/22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10011/2022 г. по описа на Административен съд – София–град. Посочва се, че решението се обжалва в частта, с която е констатирано административнопроизводствено нарушение от страна на органа при разделяне на производствата по жалбата на М. О. С. и майка ѝ И. Ю. Д. и в частта, с която ДАБ е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 300 лева. В тези части решението се обжалва като необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон. В касационната жалба изрично се посочва, че в частта, с която АССГ е отменил решение № 14105/21.09.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Ответната страна - М. О. С., чрез адвокат Д. Любенова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. В съдебно заседание М. О. С. се явява лично и със законния си представител и майка И. Ю. Д., като заявява, че желае делото да се гледа без адвокат. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е частично недопустима по отношение на оспорването на частта от съдебното решение, с която е констатирано административнопроизводствено нарушение от страна на органа при разделяне на производствата по жалбата на М. О. С. и майка ѝ И. Ю. Д., а в частта, с която ДАБ е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 300 лева, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на М. О. С., гражданка на Руската федерация, придружена непълнолетна, действаща със съгласието на законния си представител нейната майка И. Ю. Д., е отменено решение № 14105/21.09.2022 г. на зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила, съобразно мотивите на решението. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ приел, че е процесният административен акт е издаден от компетентен орган – зам.-председателя на ДАБ, на когото съобразно чл. 52 ЗУБ, са делегирани правомощия за това със заповед № РД 03-15/03.05.2022 г. Първостепенният съд приел, че оспореното решение е произнесено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като молбата за предоставяне на международна закрила е подадена на 31.03.2022 г., както лично от И. Ю. Д., така и като законен представител на малолетната си дъщеря М. О. С.. Впоследствие М. О. С. навършила [възраст] и ДАБ образувала отделно производство по отношение на непълнолетното лице. С оглед на това първостепенният съд е преценил, че липсва правно основание за разделяне на двете производства, а такова не е посочено и от страна на административния орган. Поради това е прието, че разделянето на двете административни производства е ограничило правото на защита и на двете лица. С оспореното решение съдът уважил искането на М. О. С. и осъдил ДАБ да й заплати сторените от нея разноски за адвокатско представителство в размер на 300 лева. Подадената касационна жалба на ДАБ е насочена против мотивите на съдебното решение, с които е констатирано административнопроизводствено нарушение от страна на органа при разделяне на производствата по жалбата на М. О. С. и майка ѝ И. Ю. Д.. Поради това касационната жалба е недопустима. С нея се обжалват само част от мотивите на съдебното решение, а не самото решение, обективирано в диспозитива, в който намира израз правосъдната воля. В касационната жалба изрично се посочва, че в частта, с която АССГ е отменил решение № 14105/21.09.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на М. О. С. е отказано предоставянето на бежански статут и на хуманитарен статут, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивите не могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване, в какъвто смисъл е т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК - страната не може да обжалва само мотивите на решението. Поради това, че в тази част касационната жалба е недопустима, то като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. По отношение на претендираните в настоящото производство разноски от страна на М. О. С. следва да се посочи, че съгласно Договор за правна защита и съдействие от 19.04.2024 г. тя е заплатила на адв. Д. Любенова адвокатско възнаграждение 1000 лева в брой, поради което ДАБ следва да бъде осъдена да заплати сторените от С. разноски. Воден от горното, състав на Върховен административен съд, трето отделение