Определение № 670 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 478/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба на А. за п. и с. контрол /по-нататък АПСК или А. / с вх. № 3516/28.ІV.2010 г., подадена против определение № 155 на Бургаския апелативен съд, ТК, постановено по ч. т. дело № 84/2010 г., с което е била оставена без уважение частната й жалба срещу постановеното от Бургаския ОС, ГК, първоинстанционно определение № 2 от 17. ХІ.2009 г. по гр. д. № 31/2009 г. С последното е било прекратено пр-вото по иска на АПСК срещу „С” АД-гр. Малко Т., област Б. за заплащане на неустойка за забава в размер на 0.06% дневно върху сумата от 54 062.06 щатски долара, представляваща неплатена седма годишна разсрочена вноска от цената по сключен на 14.ІV.2000 г. приватизационен договор с предмет обособена част от имуществото на „Бургаски медни мини” ЕА. – за всеки ден забава съответно от датата на депозиране на исковата молба /19.І.2009 г./ и до окончателното й изплащане. Оплакванията на А. частен касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното определение на Бургаския апелативен съд в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и връщане на делото на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор АПСК обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта да бъде воден иск за неустойка за забава в изпълнението на дадено парично задължение, но „за период от датата на подаване на исковата молба и до окончателното изплащане на неизпълненото задължение”. Този правен въпрос от значение за изхода на делото бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. В подкрепа на тезата си А. частен касатор се позовава както на две решения на отделни състави на ВКС, така и на още четири решения, постановени съответно от Пловдивския районен съд, а също и от състави на Бургаския ОС, В. ОС и К. ОС. Ответното по частната касационна жалба „С” АД-гр. Малко Т., област Б. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията на АПСК за неправилност на атакуваното определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския апелативен съд, частната касационна жалба на АПСК ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/15.VІ.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., базата върху която се изчислява размерът на неустойката е всяка отделна неплатена изискуема вноска от цената на приватизационния договор. С оглед това релевираният от частния касатор АПСК правен въпрос понастоящем не се решава противоречиво, защото е налице задължителна практика на ВКС - по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, в пълно съответствие с която се оказва постановено атакуваното въззивно определение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение