Определение № 4045 от 16.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2147/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Предмет на разглеждане е молба с вх.№ 10668 от 19.06.2024 г., подадена по пощата на 12.06.2024 г. от ответницата по касационната жалба, представлявана от адвокат С. А. от АК – П.. Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на касатора Е. К. Д., който с молба вх.№ 13965 от 12.08.2024 г. е възразил, че искането е преклудирано, както и е неоснователно по същество. Искането по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо - депозирано е в срок, от легитимирано лице и при наличие на предпоставките за разглеждането му, разяснени с т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С отговора на касационната жалба, подаден на 24.04.2023 г. чрез адв. А., ответницата по касация е поискала присъждане на разноски. Приложен е и списък по чл. 80 ГПК, с който е заявено искане да се присъди сумата 2 340 лв. – размер на адвокатското възнаграждение, платимо съгласно ДПЗС № 41 от 03.04.2023 г. Списъкът е придружен от доказателства за заплащането на така претендираната сума – фактура № 94058 от 03.04.2023 г. с фискален бон към нея от същата дата. С Определение № 2351 от 15.05.2024 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 77 от 25.01.2023 г. по в.гр.д.№ 2515/2022 г. на Окръжен съд – Варна. С оглед изхода от производството, при заявеното от ответницата по касация искане и представените от нея доказателства, касаторът е осъден да й заплати сумата 2 340 лв., представляваща разноски за защитата й пред ВКС. С разглежданата молба по чл. 248 ГПК се поддържа, че съдът е присъдил само част от разноските в касационното производство, тъй като пълният договорен размер на адвокатското възнаграждение е 4 680 лв. При подаване на отговора ответницата по касация заплатила половината от тази сума, а остатъка – по-късно, но преди произнасянето на ВКС с определението по реда на чл. 288 ГПК. Доказателствата за това второ плащане са представени с молбата - фактура № 94073 от 26.04.2023 г. с фискален бон към нея от същата дата. Тъй като по делото не се е провело открито заседание, то страната е била „в невъзможност да разбере кога ще се постанови определение, с което се прекратява производството, както е станало и в процесния случай“. Счита, че претенцията й за присъждане на разликата от 2 340 лв. е заявена своевременно и моли да бъде уважена, като Определение № 2351 от 15.05.2024 г. бъде изменено в частта за разноските. Така заявеното искане не може да бъде уважено. От изложеното по-горе е видно, че ответницата по касация своевременно е поискала присъждане на разноските за касационното производство, както и е представила списък и доказателства за плащане. ВКС се е произнесъл в съответствие с изхода на спора, искането и приложените към него доказателства. Макар претенцията за разноски да е акцесорна, тя съставлява искане, свързано със спорния предмет и също като него, по аргумент от чл. 80 ГПК, трябва да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което завършва делото пред съответната инстанция (т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК). В същия срок следва да бъдат ангажирани доказателствата за извършването на разноските и за техния размер. Пропускът може да бъде отстранен само ако се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на обективна невъзможност документите да бъдат представени в срок. В противен случай страната губи правото да представи тези доказателства. Поради спецификата на производството по допускане на касационно обжалване, делото пред ВКС може да приключи в закрито заседание след подаване на отговор на касационната жалба (чл. 287, ал. 1 ГПК). Затова претенцията за разноски на ответника по касационната жалба трябва да бъде заявена с този отговор или най-късно до датата на заседанието по чл. 288 ГПК (съобразно преобладаващата практика на ВКС), като бъдат представени и съответните доказателства. Производството по чл. 248 ГПК по допълване или изменение на решение (определение) в частта му за разноските предпоставя, че искане за присъждането им и доказателства за извършването и техния размер е било своевременно направено, но с решението (или определението), слагащо край на делото, съответната съдебна инстанция е пропуснала или се е произнесла по него в отклонение от искането, доказателствата към него и изхода на спора. Производството по чл. 248 ГПК е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските, а не пропуските на страните. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана с Определение № 42 от 19.02.2020 г. по т.д.№ 2464/2018 г. на ВКС, I т.о., Определение № 157 от 05.07.2018 г.по гр.д.№ 4575/2017 г. на ВКС, I г.о. и цитираните в него определения. В настоящия случай произнасянето на ВКС е в пълно съответствие със своевременните искане и доказателства за плащане. В подадената молба по чл. 248 ГПК не са посочени особени непредвидени обстоятелства или обективна невъзможност по делото своевременно да бъдат представени и доказателствата за второто плащане, извършено два дни след подаване на отговора на касационната жалба. Обстоятелството, че производството по настоящото дело е приключило една година по-късно с окончателно определение за недопускане на касационното обжалване (а не за прекратяване на производството), не води до извод, че страната е била в невъзможност да разбере кога ще се постанови окончателен съдебен акт по делото, дори и само по причина на това, че датите на закритите съдебни заседания по чл. 288 ГПК се обявяват на публичния сайт на ВКС, справките в който не изискват извършването на специална регистрация. Ето защо, тъй като в случая не са налице пропуск или грешка на съда, отстраними по реда на чл. 248 ГПК, молбата за изменение на Определение № 2351 от 15.05.2024 г. в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение