Определение № 5911 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4136/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 95, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба на Р. Г. С. срещу протоколно определение от 29.05.2023 г., постановено по адм. дело № 3007 / 2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлено искането й за предоставяне на правна помощ. Наведени са доводи, че със същото неправилно, необосновано и неоснователно е отказано предоставяне на правна помощ при условията на чл. 23, ал.2 от Закона за правната помощ (ЗПП). Иска се обявяване на нищожност на обжалваното определение, поради допуснато противоречие с основополагащи принципни свръх повелителни правни норми и наличие на конфликт на интереси, евентуално да се обезсили, евентуално да се отмени изцяло като недопустимо и неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Частната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, а по съществото си е неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди възраженията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Обжалваният съдебен акт е мотивиран с предмета на делото и обхвата на съдебния контрол, както и с позоваване на разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗПП, като е прието че назначаването на процесуален представител на този етап от производството не е оправдано с оглед ползата от правната помощ за лицето. Посочено е, че жалбоподателката е имала ангажирани адвокати, от които самоволно се е отказала без основателна причина с цел отлагане на делото в съдебното заседание. Наведените от частния жалбоподател доводи за нищожност и недопустимост на обжалваното определение, са неоснователни. Обжалваното определение отговаря на нормативно установените изисквания, като е постановено от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав от трима съдии, съгласно нормата на чл. 217, ал.1 АПК. Определението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от членовете на съдебния състав. Същото е постановено от родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че определението на тричленния състав не разкрива пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля, водещи до нищожност. Не са налице предпоставките за недопустимост на обжалваното определение по смисъла на чл. 209, т.2 АПК. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 95 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, по депозирано от надлежна страна искане за предоставяне на правна помощ. Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. Съгласно чл. 23, ал. 2 с. з., системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В конкретния казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. С оглед предмета на делото, индивидуализиран от основанието и петитума на жалбата, не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. В случая, характерът на производството пред Върховния административен съд, не детерминира задължителна адвокатската защита и интересите на правосъдието не налагат участието на процесуален представител. На следващо място, не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Според чл. 23, ал. 3 ЗПП по административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, като вземе предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Независимо от горното, безплатна правна помощ според чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Възприемайки като налична хипотезата на чл. 24, т.1 ЗПП, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен отказ, който следва да бъде потвърден. По делото са депозирани две касационни жалби – едната е подписана от адв. И. Й. М. от САК, като процесуален представител на Р. Г. С., с представено изрично пълномощно и допълнителна касационна жалба, подадена лично от касатора, с представено второ пълномощно за приподписването й от същия адвокат. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие и липсват данни за наличието на финансови задължения от страна на Р. Г. С. към упълномощените от нея процесуални представители адв. Т. А. Р. и адв. И. Й. М., обсулавящи основателността на отказа от услугите им. Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата е налице и възможността адвокатите да оказват безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Предвид хипотезата, в която е постановен отказа за предоставяне на правна помощ по чл.24, т.1 ЗПП, ирелевантни са обстоятелствата относно имущественото състояние на оспорващата. Въпреки горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото са налични доказателства относно имущественото състояние на жалбоподателката, представени във връзка с молба за освобождаване от държавна такса за настоящото производство. Според приложената от С. декларация за материално и гражданско състояние същата получава месечно парично обезщетение за безработица в средно-месечен размер от 1 799, 91 лева, осигурява издръжката на две деца, има сключен граждански брак, но живее във фактическа раздяла, не знае месечния доход на съпруга си, той не подпомага семейния бюджет, притежава заедно със съпруга си апартамент в гр.София 97 кв.м., поземлен имот от 300 кв.м. в гр.София (1/4 ид.ч.), парични влогове на стойност 159, 30 лева. В декларацията не са посочени заболявания, от които да страда жалбоподателката или лицата, на които осигурява издръжка. Изрично е посочено, че С. подпомага финансово издръжката и обучението на дъщеря си родена през [година]. във Медицинско училище в Брайтън и Съсекс, Великобритания, както и изцяло се грижи за другата си дъщеря родена през [година]. Обслужва като съкредитополучател ипотечен кредит в средно-месечен размер от 1 399, 24 лева. С влязло в сила Определение от 19.09.2023 г., постановено от тричленния състав е прието, че не са налице основания за освобождаването на Р. Г. С. от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева, тъй като видно от предоставената декларация същата получава месечен доход в размер на 1 799, 91 лева, притежава недвижимо имущество в гр.София, както и паричен влог. Горният извод е обоснован и с доводите, че жалбоподателката е в трудоспособна възраст и не е здравословно обременена, поради което същата би могла да реализира приходи от трудово възнаграждение. В конкретния случай е налице бланкетен отказ на касатора от услугите за правна защита и съдействие от упълномощените адв. М. и адв. Р.. Съгласно чл. 35, изр. 1 ГПК оттеглянето на пълномощното не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. Неоснователни са доводите в частната жалба досежно необоснованост на съда относно заключението му за неоправдаността за ползата на правната помощ. След сезирането на касационната инстанция с жалба, като не са установени пороци на това му процесуално действие, жалбоподателят не дължи други процесуални действия, за чието извършване да има нужда от правна помощ във формата на процесуално представителство. Съгласно чл. 218 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Предвид горното, първоинстанционният съд обосновано приема, че в случая не е оправдано предоставянето на помощта с оглед ползата на кандидатстващия за нея. Приемайки, че е наличен фактическият състав на нормата на чл. 24, т.1 ЗПП, тричленният състав е приложил правилно материалния закон, оставяйки без уважение искането за предоставяне на правна помощ. По изложените съображения обжалваното съдебно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,