Определение № 246 от 04.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 471/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] против решение № 27.11.02.2011 г. по т.д. №384/10 г. на ОС-Ст.З., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 505/14.05.2010 г. на РС-Ст. З. по гр.д. № 4319/2009 г., с което е уважен отрицателният установителен иск по чл.124 ГПК на [фирма]-Ст. З. срещу касатора за установяване недължимостта на сумата от 7 547,14 лева на осн. чл.54 ал.2, т.2 от ОУ за договорите за пренос на електроенергия през електроразпределителната мрежа. Ответникът по жалбата не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила в ОС-Ст.З. на 16.03.2011г., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада именно в тази категория, съгласно чл.365 т..1 от ГПК във връзка с чл. 287 ТЗ във вр. с чл.286 от ТЗ касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение