Определение № 68 от 09.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 739/2017 г.

Производството е образувано по частна жалба на А. И. Д. от [населено място] срещу определение № 608 от 20.12.2016г по ч. гр. дело №5425/2016 на Върховен касационен съд ІV г.о, с което е оставена без разглеждане негова частна жалба вх.№8432 от 05.12.2016г, като постъпила срещу неподлежащо на обжалване определение №550 от24.11.2016г по ч. гр.д №4799/2016г на ІV г.о. В частната жалбата се поддържа, че обжалваното определение е нищожно и неправилно, не съдейства за разкриване на истината, несъответно на фактите по материалния спор на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и неоснователно ВКС не разгрежда молбата за отмяна ,подадена от настоящия жалбоподател. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е съдебен акт, произнесен по допустимостта на постъпила частна жалба, който въпрос е предмет на служебна проверка и преценка . Обжалваното определение е постановено от надлежен състав на ВКС, отговаря на всички законови изисквания за валидност на съдебния акт и не е нищожно, в която връзка жалбоподателят не изтъква конкретни съображения. Определението е правилно и законосъобразно, тъй като законовите норми, регламентиращи допустимостта на обжалване по реда на гл. ХХІ - чл. 274 и сл. ГПК са приложени съответно. Съответен на обстоятелствата по делото е изводът, че обжалваното от А. И. Д. определение № 550 от 24.11.2016 г. по частно гражданско дело № 4799/2016 г. на ІV г.о на Върховния касационен съд, с което е потвърдено определение № 222 от 13.07.2016 г. по гр.д. № 2974/2016 г. на ІІІ г.о на Върховния касационен съд, с което е върната на основание чл. 306, ал. 2 ГПК вр. с чл. 286, ал.1, т.2 ГПК молба за отмяна на влязло в сила определение от 04.11.2014 г. по гр.д. № 6148/2014 г. на ІІІ г.о на ВКС е окончателно. С оставената без разглеждане частна жалба е атакувано определение, за което не е предвидено обжалване. Определенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 278, ал. 2, пр. 2-ро ГПК по жалби срещу определения на друг тричленен състав на Върховния касационен съд не подлежат на последващ инстанционен контрол. Процесуалният закон не предвижда обжалване на всички определения и разпореждания .Производство по обжалване с частна жалба по същество може да се развие само тогава ,когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка. По изложените съображения Върховен касационен съд,състав на ІІІг.о