Определение № 644 от 29.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 355/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 4550 от 28.03.2011 г. по ч. гр. д. № 2792/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.01.2011 г. по ч. гр. д. № 63563/2010 г. на Софийски районен съд, 33 състав. С последното е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Й. А. С. за сумата 10 000 лв. по запис на заповед от 28.11.2006 г. В частната касационна жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение поради необоснованост и допуснати нарушения на процесуалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като основание за достъп до касация се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Ответникът по жалбата Й. А. С. от [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения и определения, постановени по търговски дела за парични вземания с цена до 10 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол. Предвид размера на претендираното със заявлението парично вземане, което не надхвърля установения в чл.280,ал.2 ГПК минимален праг, въззивното определение, постановено при действието на чл.280, ал.1 ГПК в редакцията след изменението му не подлежи на касационен контрол, поради което частната касационна жалба срещу него следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение