Определение № 37 от 13.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2082/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от ищеца Ч. Г. М. с вх. № 12327 от 08. 12. 2016г., в срока по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 235 от 08. 11. 2016г. по гр. дело № 2082/2016г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по чл. 290 ГПК, в частта му досежно съдебните разноски, присъдени в полза на молителя на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Молителят излага доводи, че ответникът със своето поведение е дал повод за завеждане на делото, направил е разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, установени с адвокатски пълномощни, при която хипотеза ВКС без да съобрази фактическата и правна сложност на делото, е намалил платения хонорар за един адвокат на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минималните размери, посочени в чл. 7, ал. 2 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли ВКС да измени решението си в частта за разноските и да му присъди целия платен хонорар за един адвокат за трите съдебни инстанции в размер на 4 200 лв., вместо присъдения в размер на 2 193. 87 лв.. В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответникът по молбата Държавна агенция „Национална сигурност“ поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди, че своевременно в различните съдебни инстанции е правил възражения с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар, при съобразяване с което правилно са определени от ВКС дължимите на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски, а и процесният правен спор за заплащане на парично обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение не обуславя извод за фактическа и правна сложност. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима, но неоснователна. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 235 от 08. 11. 2016г. по настоящото дело, с оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на молителя – ищец сумата 2 193. 87 лв. – хонорар за един адвокат за трите съдебни инстанции, извън присъдения с въззивното решение, намален по своевременно направеното от ответника във всяка от съдебните инстанции възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно правомощията си по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и задължителните разрешения, дадени в т. 3 ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, след извършена преценка за съотношението цена на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, което е по иск с правно основание чл. 83, ал. 4, пр. 2, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 82, ал. 6 ЗДАНС, настоящият касационен състав е намерил възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар за основателно, намалявайки хонорара до минималните размери, визирани в горепосочената наредба. Наведеният от молителя довод за завишена фактическа и правна сложност на спора поради допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение не е обстоятелство – достатъчно да обуслови извод за различна от обичайната фактическа и правна сложност на конкретното дело. Напротив, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, обусловено от наличието на задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, възприета по настоящия спор, определя по – ниска по степен сложност на казуса, при която е изведено несъответствие между платения размер на адвокатския хонорар и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права – основание за прилагане на минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Извършената преценка за прекомерност на платения от ищеца хонорар за един адвокат е съобразена с процесуалния закон и конкретиката на правния спор, поради което не се нуждае от преосмисляне по настоящото молба с правно основание чл. 248 ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение