Определение № 174 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11704/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на и.д. главен секретар на Министерството на здравеопазването, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт С. Хлебарова, против определение № 1208 от 16.11.2023 г., постановено по преписка № КЗК-1036/2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искането му за допускане на предварително изпълнение на негово решение № D27949069 от 17.10.2023 г. за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за сключване на застраховка „Пожар и природни бедствия“ за имущество на Министерство на здравеопазването - 2023-2024 год.“ след проведен вътрешен конкурентен избор по сключено Рамково споразумение № РД-11-503/05.10.2021 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон и за неговата необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че противно на приетото от КЗК, в становището на възложителя и приложените към него документи се съдържа пълната информация относно конкретната стойност на имуществото, което подлежи на застраховане, както и какви точно и колко са конкретните обекти, които трябва да бъдат застраховани - сгради, ваксини и биопродукти, апаратура. Частният жалбоподател счита за неправилна и немотивирана констатацията на органа по преразглеждането, че в случая възложителят не е съобразил изискванията на чл. 26 ППЗОП, свързани с планирането на обществените поръчки. На последно място се преповтарят съображенията, изложени искането му по чл. 205, ал. 1 ЗОП, съдържащо се в представеното пред КЗК становище. Ответниците – ЗД „БУЛ ИНС“ АД и ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, редовно уведомени по реда на чл. 232 АПК, не вземат становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК е било образувано по жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу решение № D27949069 от 17.10.2023 г. на и.д. главен секретар на Министерство на здравеопазването за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за сключване на застраховка „ Пожар и природни бедствия “ за имущество на Министерство на здравеопазването - 2023-2024 год.“ след проведен вътрешен конкурентен избор по сключено Рамково споразумение № РД-11- 503/05.10.2021 г. В представеното писмено становище по подадената жалба, възложителят е направил искане, на основание чл. 205, ал. 1 ЗОП, КЗК да допусне предварително изпълнение на оспореното решение, което е мотивирал с обстоятелството, че възлагането на обществената поръчка е наложително и обосновано, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни и обществени интереси, като закъснението на изпълнението може да доведе до значителна или труднопоправима вреда. Изрично е посочил, че поради обжалването на процесното решение и свързаното с това забавяне на изпълнението му, към настоящия момент за подлежащото на застраховане държавно имущество на особено висока стойност /над 100 000 000 лева/ не е осигурена застрахователна закрила, което предпоставя и висок риск от появата на значителни и труднопоправими вреди за държавата, в случай на настъпване на застрахователно събитие. Възложителят е акцентирал на обстоятелството, че освен сгради /в основната си част центрове и филиали за спешна медицинска помощ/, обект на застраховане са и ваксини и биопродукти, осигуряващи изпълнението на Националната имунизационна политика в страната, които са непосредствено свързани с опазването на живота и здравето на гражданите. Допълнил е, че подлежащите на застраховане ваксини и биопродукти в голямата си част са такива, с които задължително се ваксинират новородени и деца в ранна възраст, включително и ваксините, които се поставят в първите 24 часа след раждане. Като доказателство за посочените обстоятелства възложителят е приложил единствено копия на изтеклите застрахователни полици, сключени през предходния застрахователен период. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на посоченото по-горе решение на възложителя. За да постанови този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 205, ал. 3, ал. 4 и ал. 6 ЗОП, във връзка с чл. 205, ал. 1 ЗОП и е приела, че особеното искане на възложителя е недоказано, съобразно законовите изисквания, защото от изложените аргументи от страна на възложителя, в случая не се установява наличието на основания по чл. 205, ал. 4 ЗОП за допускане на предварително изпълнение на решението за класиране и избор на изпълнител, противопоставими на установената в чл. 203, ал. 4 ЗОП презумпция за защита на обществения интерес, изразена чрез автоматичното спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка при наличие на жалба срещу решението за определяне на изпълнител на съответната обществена поръчка. КЗК е съобразила, че с оглед спецификите на предмета на обжалваната поръчка, навременното й изпълнение представлява значим обществен приоритет и е от голямо обществено значение, тъй като е свързано със застраховане на държавно имущество на Министерство на здравеопазването, включващо недвижими имоти, ваксини и медицинска апаратура, но въпреки това не може да се кредитират като обуславящи допускането на предварително изпълнение на обжалвания акт на възложителя изложените в неговото становище доводи, касаещи необходимостта от допускане на предварително изпълнение. В тази връзка КЗК посочила, че изложените от възложителя твърдения не са подкрепени с надлежни доказателства, тъй като са представени единствено три изтекли застрахователни полици за имущество от особен вид /ваксини/, за апаратура и за сгради, но не и такива за конкретната стойност на имуществото, което подлежи на застраховане, както и за това какви точно и колко са конкретните обекти, които трябва да бъдат застраховани - сгради, ваксини и биопродукти, апаратура. Комисията е изложила още, че в случая възложителят не е съобразил изискванията на чл. 26 ППЗОП, свързани с планирането на обществените поръчки, тъй като процедурата за възлагане на услугите, предмет на обжалваната обществена поръчка, е стартирала едва на 01.09.2023 г. с изпращането на покана за представяне на оферта за провеждане на вътрешен конкурентен избор за определяне на изпълнител на поръчката с горепосочения предмет, а нуждата от застраховка „Пожар и природни бедствия“ е възникнала от момента, в който изтичат сключените предишни застраховки - 19.10.2023 г. По тези съображения КЗК преценила особеното искане за неоснователно и го оставила без уважение. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, налагащи отмяната му. Съгласно чл. 205, ал. 4 ЗОП, когато се обжалва решение за избор на изпълнител възложителят може в становището си по чл. 200, ал. 2 ЗОП да поиска от КЗК допускане на предварително изпълнение на решението. Комисията за защита на конкуренцията се произнася по това искане, като съгласно ал. 4 на чл. 205 от ЗОП допуска предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител по изключение - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или ако от закъснение на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Посочените от законодателя предпоставки, при наличието на които се допуска предварително изпълнение, са формулирани алтернативно, поради което при установяване наличието на само едно от визираните условия, претендираното предварително изпълнение следва да бъде допуснато. Наличието на тези условия се доказва от възложителя съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗОП. В случая не са налице визираните от цитираната норма материалноправни предпоставки за допускането на предварително изпълнение на решението на възложителя, което правилно е било преценено от органа по преразглеждането. Неоснователно частният жалбоподател счита за неправилна, немотивирана и невярна констатацията на КЗК, че в становището на възложителя не са представени надлежни доказателства за особено високата стойност на подлежащото на застраховане имущество. Видно от формулираното особено искане, възложителят сам е посочил, че в подкрепа на твърдените обстоятелства представя единствено копия на изтеклите застрахователни полици, сключени през предходния застрахователен период, а описаното в т. 3 от становището приложение /електронен носител на документите по процедурата, съгласно писмо № ИС-1308/КЗК-1036/2023/, представляват всички документи по преписката, които възложителят следва да представи на основание чл. 200, ал. 2 ЗОП. Доказателства за стойността на подлежащото на застраховане имущество, са представени едва пред настоящата касационна инстанция, което обаче не изпълнява изискването на чл. 205, ал. 2 ЗОП. Следва да бъде посочено и че високата стойност на имуществото /застроени недвижими имоти /сгради/, ваксини и биопродукти, както и апаратура /дълготрайни материални активи/ сама по себе си не обосновава тезата на възложителя, че от евентуалното забавяне на сключването на договора за изпълнение на предмета на обжалваната обществена поръчка може да последва значителна или труднопоправима вреда. Допускането на предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител, представляващо законовата възможност за сключване на договор за възлагане на обществената поръчка преди окончателното приключване на спора по отношение законосъобразността на този акт на възложителя, е регламентирано като изключение, което следва да се осъществи с оглед избягването на сериозни негативни последици. Възложителят претендира допускане на предварително изпълнение, с оглед на което той носи тежестта на доказване на обстоятелствата, налагащи отклонение от общото правило. Правилно органът по преразглеждането е счел, че в тежест на възложителя е своевременното организиране и провеждане на обжалваната процедура, като според чл. 26, ал. 2 ППЗОП, при планирането на обществената поръчка възложителят следва да съобрази всички законоустановени срокове, относими към предмета на поръчката, включително тези в производствата по обжалване, извършване на контрол от АОП, когато е приложимо, както и началния момент и срока за изпълнение на договора. Дори и да се приеме, че възложителят е предприел необходимите действия процедурата по провеждане на обществената поръчка да стартира своевременно – чрез изпращане на покана до участниците в рамковото споразумение на 18.07.2023 г. за провеждане на вътрешен конкурентен избор с идентичен предмет, но по независещи от него причини тази процедура да е била прекратена с решение № D26218575 от 14.08.2023 г. на основание чл. 110, ал. 1, т. 5, предложение първо, във връзка с чл. 82, ал. 4, т. 5, последно предложение от ЗОП /поради надвишаване на прогнозната стойност на поръчката/, то доказателства за тези твърдения не са били представени пред КЗК. Макар такива да са приложени към частната жалба, същите не променят крайните изводи за липсата на предпоставките по чл. 205, ал. 4 ЗОП. Действително сключването на договор за обществена поръчка и неговото изпълнение е в интерес на възложителя, в случая следва да се даде приоритет на провеждането на възлагателна процедура, гарантираща нейното качествено изпълнение и осигуряването на ефективно разходване на средствата, което от своя страна защитава обществения интерес в по-голяма степен. Следва да се съобрази обстоятелството, че в случая се касае за спиране на процедурата за кратък период от време, с оглед съкратените срокове за произнасяне по жалбата от КЗК и при евентуално касационно обжалване от Върховния административен съд. При това положение съдът намира за верен и обоснован крайният извод на Комисията, че в конкретната хипотеза от изложените аргументи от страна на възложителя в искането му за допускане на предварително изпълнение, които са възпроизведени и в частната жалба, не се установява наличието на законови основания по смисъла на чл. 205, ал. 4 ЗОП за допускане на предварително изпълнение на процесното решение на възложителя, които да са противопоставими на предвидения в чл. 203, ал. 4 ЗОП основен принцип за защита на обществения интерес, обективиран чрез законовото изискване за спиране на възлагателната процедурата при подаване на жалба срещу решението на възложителя за определяне на изпълнител на съответната обществена поръчка. С оглед на изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП, във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,