Определение № 3715 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Fashion Europe S.R.O.“ (с чешки ДДС номер), чрез адв. Л. Георгиев срещу определение № 11182 от 18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11977/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу резолюция на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София от 09.10.2023 г. за прекратяване на административнонаказателното производство, образувано по АУАН с № BG11052023/5800/M-546 и е прекратено и производството по делото. В частната жалба са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Оспорен е изводът на съда, че обжалваната резолюция не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В тази връзка се сочи, че със същата се отрича правото на собственост върху стоките, които са задържани от митническата администрация, а този спорен между страните въпрос може да бъде установен само в рамките на съдебно производство по реда на чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Пред митническия орган са представени всички доказателства относно собствеността на стоките – фактури за закупуването им от Китай, морски товарителници, товарителници – CMR. Изложени са доводи за допуснати нарушения от митническите органи при задържане на процесните стоки. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане по същество от друг състав на административния съд. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – директор на ТД Митница София, чрез чрк. Якимовска, в писмен отговор изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че оспорената резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на контрол за законосъобразност по административен и по съдебен ред. Съдът е посочил, че съгласно чл. 33, ал. 2, изречение второ от ЗАНН при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В този случай веществените доказателства и вещите по чл. 41 ЗАНН се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора. В ЗАНН липсват особени правила относно реда за защита на лицата, които твърдят, че имат права по отношение на тези вещи, поради което по аргумент от чл. 84 от ЗАНН е приел, че се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Административнонаказващият орган не е компетентен да върне претендираните стоки, нито пък издаденият от него акт в тази връзка съставлява индивидуален административен акт. Определението е правилно. С обжалваната пред АССГ резолюция от 09.10.2023г. на директора на ТД Митница София, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, е прекратено административнонаказателното производство, образувано с АУАН № BG11052023/5800/M-546 по описа на ТД Митница София на Агенция „Митници, поради наличието на данни за извършено престъпление, предвид наличието на квалифициращия признак „големи размери“ по отношение на стойността на предмета на деянието. Съгласно чл. 54, ал. 7 ЗАНН резолюцията, с която се прекратява административнонаказателното производство на основание ал. 1, т. 1 – 8, подлежи на обжалване и протест по реда на глава трета, раздел V от с.з. Следователно, законодателят е предвидил необжалваемост на резолюцията, издадена на основание ал. 1, т. 9 – при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление, какъвто именно е и настоящият случай. При прекратяване на производството в посочената хипотеза веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора (чл. 33, ал. 2 ЗАНН). Гореизложеното обуславя правилност на извода на първоинстанционния съд, че обжалваната резолюция не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, съответно оспорването й не подлежи на разглеждане от административния съд съобразно чл. 128, ал. 1 АПК. За пълнота на мотивите и във връзка с доводите на частния жалбоподател следва да се посочи, че с процесната резолюция не е постановен отказ за връщане на претендираните от дружеството стоки, а предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е именно законосъобразността на този акт, издаден в производство по реда на чл. 54 ЗАНН. В случая не е налице и оспорване на митническо решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство по смисъла на чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а на акт, постановен в хода на административнонаказателно производство, който не подлежи на обжалване пред административния съд. В това съдебно производство не подлежи на разглеждане и законосъобразността на съхранението на вещите от административнонаказващия орган, което е изрично предвидено с чл. 33, ал. 2 ЗАНН. По гореизложените съображения обжалваното определение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Ответникът по частната жалба не е претендирал разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да му се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,