Определение № 6631 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4941/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място], против разпореждане № 635/22.03.2024 г., постановено по адм. дело № 50/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е върнато искането му за отмяна на влязло в сила определение № 1005/06.10.2023 г., постановено по адм. дело № 50/2023 г. по описа на АС - Ловеч. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение съдът на основание чл. 213а, ал. 1 изр. второ, във вр. с чл. 242 АПК е върнал молбата на Г. В., съдържаща искане за отмяна на влязло в сила определение № 1005/06.10.2023 г., постановено по адм. дело № 50/2023 г., оставено в сила с определение № 100/17.01.2024 г., постановено по адм. дело № 425/2023 г. по описа на АС - Ловеч. За да постанови този резултат съдът приел, че с разпореждане № 513/07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 50/2023 г. на АС - Ловеч, искането за отмяна, подадено от В., е оставено без движение, като изрично му е указано че следва да представи документ за платена държавна такса в размер на 30 лв., внесени по сметка на ВАС, като също така посочи точно и мотивирано основанието за отмяна, на което основава искането си. Изрично му е указано, че при неизпълнение на дадените указания искането ще бъде върнато. В следствие на горното, В. подал молба, с която отстранил само частично дадените му указания. При установеното неизпълнение съдът направил извод, че искането за отмяна следва бъде върнато, тъй като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовността, изразяваща се в задължението за внасяне на държавна такса. Определението е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадено искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт произтича от нормата на чл. 242а АПК и е условие за редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК, във вр. с чл. 241 АПК. Разпореждане № 513/07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 50/2023 г. на АС - Ловеч, е надлежно съобщено на В., но задължението за внасяне на дължимата се държавна такса не е изпълнено до момента на постановяване на обжалваното определение. Правилно при това положение, искането за отмяна е върнато на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 242, ал. 1 АПК с обжалваното определение. С определение № 1005/06.10.2023 г. на АС - Ловеч е оставено без уважение искането на частния жалбоподател В. да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Определението е оставено в сила с определение № 100/17.01.2024 г. по ч.к.а.д. № 425/2023 г. на АС - Ловеч. Правилно съдът е посочил, че всеки жалбоподател може да поиска да бъде освободен от внасяне на държавна такса, като съответно депозира искане по реда на чл. 83 ГПК за освобождаване от внасяне на дължимата такса. Но постановеният отказ за освобождаване от държавна такса важи за всички инстанции и производства по делото. При така изложените съображения, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,