Определение № 409 от 01.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 310/2012 г.

Производството е по реда на чл. 278 ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на лорд проф. д-р М. Д. Д., в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], против определение без номер от 22 февруари 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 3247 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева. В частната жалба се сочи, че определението е постановено от незаконен състав, при явно използване на служебно положение, тъй като всички съдии от апелативния съд са си дали отводи по подадени от частния жалбоподател и негови фирми дела още от 2008 г., а и членовете на съдебния състав са си давали отводи по всички дела на частния жалбоподател до момента, което е безспорно доказателство за явно използване на служебно положение и излизане извън рамките на функционалния им имунитет; налице е явно незачитане на ГПК и законите в държавата – цитиран е чл. 262 ГПК и налагат двоен стандарт и явно използват служебното си положение против тяхната близка приятелка и колежка съдия в СГС; прилага се определение на същия апелативен съд, с което едноличният търговец е освободен от заплащане на държавна такса и само което определение е основание за отмяна на обжалваното определение; съдиите от състава вместо да си направят отвод по настоящото дело постановяват определението в явно беззаконие и незачитане на законите на държавата, при явно използване на служебно положение – престъпление по НК и извън рамките на функционалния имунитет като съдия, което само по себе си е достатъчно за отмяната на обжалваното определение; определението е поредната гавра на състава на съда с частния жалбоподател. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът приема, че искането за освобождаване от държавна такса не може да бъде удовлетворено, тъй като молителят има качеството на търговец и не може да се ползва от разпоредбата на чл. 83 ГПК; не са налице и предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, при които съдът може да освободи физическо лице от заплащане на дължимите държавни такси – молителят е в трудоспособна възраст и не е представил доказателства за наличието на обстоятелства, които препятстват неговата работоспособност и възможност да реализира доходи, позволяващи му да заплати таксата, свързана с разглеждане на подадена частна жалба. Частната жалба е неоснователна. Съображенията на частния жалбоподател са организирани около твърдението, че постановилият обжалвания акт съдебен състав е незаконен във връзка с даден отвод по дела, водени от частния жалбоподател. Не се сочат данни, а и не се установява по делото, членовете на съдебния състав да са се отстранили от разглеждането на спора поради наличие на някоя от причините, определени в чл. 22, ал. 1 ГПК, нито пък частния жалбоподател да е поискал отвода им по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и такъв да е постановен. Обстоятелството, че съдии в съответния апелативен съд са се отстранявали от разглеждането на други дела на частния жалбоподател, включително и съдии от съдебния състав, постановил обжалваното определение, не води до извода, че за конкретния разглеждан спор съдебният състав е незаконен, след като съдебният състав по конкретния спор е приел, че липсва коя да е от пречките по чл. 22, ал. 1 ГПК и молителят не е навел съответното възражение. Оплакването за явно използване на служебно положение и излизане извън рамките на функционалния имунитет по естеството си е такова за наличие на основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, но то не е средство за преодоляването на неправилния според молителя съдебен акт, при липса на подобно негово заявяване пред компетентния съд. Оплакването за налагане на двоен стандарт не е обвързано с каквото и да е действие на състава на съда, за да може да бъде подложено на преценка в настоящото производство. На следващо място, оплакването за осъществено от състава на съда явно беззаконие и незачитане на законите на държавата, при явно използване на служебно положение, определено от частния жалбоподател като престъпление по НК и поредна гавра с него, подлежи на преценка по друг ред и от друга институция. Наличието на определение на друг състав на съда, с което жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса, сочи различно разбиране на съставите на съда по приложението на чл. 83 ГПК, но не е основание за неправилност на обжалваното определение и неговата отмяна. Други съображения по неправилността на обжалваното определение не се излагат. Съдът правилно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от внасянето на държавна такса за разглеждане на подадена друга частна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение