Определение № 13272 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба на адв. К. Марков, пълномощник на Е. В. В., с искане за допълване на Определение № 11493 от 29.10.2024г., постановено по адм. дело № 9255/ 2024г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение в частта за разноските, сторени по същото дело. В молбата се сочи, че съдът не се е произнесъл по искането на адвоката за присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), за които е представен с отговор на частната жалба, договор за правна защита и съдействие. Ответната страна– Министерство на вътрешните работи е дала становище за неоснователност на подадената молба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, за да се произнесе съобрази следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С Определение № 11493 от 29.10.2024г., постановено по адм. дело № 9255/ 2024г. Върховният административен съд е оставил в сила Разпореждане от 16.07.2024г., постановено по адм. дело № 493/ 2019г. по описа на Административен съд– Смолян, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на Е. В. В. срещу Министерство на вътрешните работи за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.12.2019г. до окончателно изплащане на сумата, както и за сумата от 2 114 лева съдебни разноски за две съдебни инстанции. С Определение № 11493 от 29.10.2024г., постановено по адм. дело № 9255/ 2024г. Върховният административен съд не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски за касационната инстанция, формулирани с писмен отговор по касационната жалба с вх. № 2169/ 30.08.2024г. на АС Смолян. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 28.08.2024г., сключен между Е. В. В. и адв. К. Марков, с предмет: „Изготвяне на отговор на частна жалба по адм. дело № 493/ 2019г. на АС Смолян и представителство пред ВАС“, на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед изложеното молбата на адв. К. Марков за допълване на съдебното определение в частта му за разноските е частично основателна. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, правната помощ е оказана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, като изрично е указано, че за положения труд адвокатът не е получил възнаграждение от клиента. При това положение и на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на адв. К. Марков се дължи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същото следва да бъде определено по размер по нисък, от предвидения в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Производството се развива извън същинския спор, където за адвокатското възнаграждение е определяща фактическата и правна сложност на делото. Подаден е само писмен отговор, относно дължимостта на лихвите, посочени в разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Това сочи, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер от 100 (сто) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, трето отделение