Определение № 1508 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 870/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Д. Филипов срещу Определение №3451 от 29.11.2023 г. на Административен съд (АС) - Варна по адм. дело №2455/2023 г. С определението съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д. Филипов срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №22-8703-000023 от 23.12.2022 г. на началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател – Д. Филипов сочи, че определението е неправилно. Излага, че неправилно съдът е приел, че жалбата му е просрочена, тъй като е юрист и като такъв е следвало да знае, че отнемането на свидетелството за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) е свързано с прилагането на ПАМ и защото е провел разговор с полицейски инспектор по повод връчването на процесната заповед. Съдът не е обърнал внимание на факта, че в жалбата му е направено искане за прогласяване на нищожността на заповедта, което не е ограничено с преклузивни срокове. СРМПС му е било отнето със съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) от 20.12.2022 г. Автомобилът му не е спрян от движение със съставянето на АУАН. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на 23.12.2023 г. – три дни след съставянето на АУАН. Срещу АУАН е подал подробно писмено възражение на 23.12.2022 г., в което е направил искане да бъде уведомяван за хода на производството на посочения там електронен адрес. Заповедта не му е връчена по реда на чл. 18а, ал. 11 АПК. Тя не му е връчена и на никой от адресите му – постоянния в гр. Варна или настоящия – в гр. София. Не му е връчена и в КАТ – Варна, въпреки че е бил там два пъти – за получаване на СРМПС и за връчване на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление (НП). При проведения разговор с полицейски инспектор е попитан единствено на кой адрес да му бъде изпратена заповедта. Тя не му е четена. Не са му съобщавани мотивите за нейното издаване. Под съобщаване следва да се разбира възприемане от него на съдържанието на административния акт. Никъде не е акцентирал на юридическата си правоспособност. Това, че е [професия] с почти 30-годишен юридически стаж не променя качеството му на страна в административното производство. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – началникът на група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови определението си, АС - Варна е установил, че Филипов е обжалвал ЗППАМ №22-8703-000023 от 23.12.2022 г. на началник група към ОДМВР – Варна, като в жалбата му са изложени твърдения, че се е запознал със съдържанието й в хода на АНД № 321/2023 г. на Районен съд - Провадия по обжалване на НП № 22-8703-000764 от 12.01.2023 г., в съдебно заседание проведено на 18.10.2023 г. Съдът е посочил, че от протокола е видно, че е изискана и представена от ответника в цялост административната преписка по НП № 22-8703-000764 12.01.2023 г, включително ЗППАМ № 22-8703-000023 от 23.12.2022 г. В приложената административна преписка е налична докладна записка от полицейски инспектор Т. Василева, от която се установява, че поради неоткриването на Филипов на постоянния му адрес в гр. Варна, с него е проведен разговор на мобилния му телефон, в който Филипов е указал адрес в София, на който да му бъде връчена заповедта. По делото няма данни за връчване на Филипов на заповедта нито на адреса му в гр. Варна, нито на посочения от него в гр. София. При така установеното съдът е приел, че срокът за обжалване на заповедта е изтекъл. Посочил е, че узнаването на заповедта е станало в един предходен момент - първо, когато в хода на проверката и установяване на нарушението е отнето СРМПС, доколкото отнемането на свидетелството е обвързано именно с прилагането на принудителната мярка - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. За узнаването на заповедта съдът е счел, че са налице доказателства в административната преписка - посочената докладна записка от полицейски инспектор Т. Василева. Посочил е, че при обжалване на НП № 22-8703-000764 от 12.01.2023 г., Филипов е знаел за издадената заповед, тъй като в съдебно заседание на 20.06.2023 г. по АНД № 1090/2023 г. на Районен съд - Варна е поискано прилагането й по делото, което изрично е вписано в представения протокол от съдебното заседание. Наред с това жалбоподателят е юрист, което е още един аргумент, че добре познава процедурата и едва ли не е разбрал защо му е отнето СРМПС и е спрян от движение автомобилът, защото е отстранил техническата неизправност, след което е получил обратно свидетелството. Предвид посоченото, съдът е достигнал до извод, че жалбата е подадена след законоустановения срок. Оставил я е без разглеждане и е прекратил съдебното производство. Определението е неправилно. Със ЗППАМ №22-8703-000023 от 23.12.2022 г. на началник група към ОДМВР – Варна, на Д. Филипов е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. а) от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) временно спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № [рег. номер], до отстраняване на неизправността. В представените по делото заверени копия от заповедта липсва отбелязване същата да е била връчена на Филипов. Жалбата на Филипов срещу заповедта е подадена чрез сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна до АС - Варна на 27.10.2023 г. В нея е направено искане за прогласяване на нищожността на заповедта, евентуално – за отмяната й. Спорът по делото е досежно датата на връчване на тази заповед и датата на изтичане на срока за нейното оспорване. Принудителните административни мерки по ЗДвП се прилагат с индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК – аргумент от чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 61, ал. 1 АПК индивидуалният административен акт се съобщава на всички заинтересовани лица по реда на чл. 18а АПК. Член 18а АПК не съдържа изрична разпоредба, която да установява задължителен начин на връчване на индивидуалния административен акт на неговия адресат, но съгласно неговата алинея 7 съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката и на адресата се съобщава, че може да получи документите в седемдневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. По делото е налична докладна записка от полицейски инспектор Т. Василева (без дата), от която, както е посочил и първоинстанционният съд, се установява единствено, че поради неоткриването на Филипов на постоянния му адрес в гр. Варна, с него е проведен разговор на мобилния му телефон, в който частният жалбоподател е указал адрес в София, на който да му бъде връчена заповедта. В докладната записка не е отбелязано съобщаването чрез устно уведомяване на Филипов за оспорената заповед, нито е съобщена възможността му да получи заповедта в седемдневен срок, след изтичането на който тя се смята за връчена. Когато производственото действие по съобщаване на индивидуален административен акт не е извършено в съответствие с изискванията на закона, то не поражда визираните правни последици и в частност не започва да тече срок за оспорване. Липсват други доказателства за връчване на заповедта, включително на постоянния и настоящия адрес на Филипов, в съответствие с чл. 18а, ал. 8 АПК. В проведеното на 20.06.2023 г. открито съдебно заседание по АНД № 1090/2023 г. на Районен съд – Варна, съдът е изискал от въззиваемата страна (началник група в ОДМВР – Варна) да представи административнонаказателната преписка по НП № 22-8703-000764 12.01.2023 г, включително ЗППАМ № 22-8703-000023 от 23.12.2022 г., както и други доказателства. Това, че Филипов е знаел за съществуването на заповедта по време на проведеното на 20.06.2023 г. съдебно заседание обаче, не може да се приравни на редовно й връчване, доколкото липсват данни да му е било известно съдържанието й. Липсват също каквито и да било данни за връчване на заповедта на частния жалбоподател към момента на отнемане на СРМПС. Обстоятелството, че същият има юридическо образование не променя регламентираните в закона изисквания за редовно връчване на административния акт. При така установените по делото релевантни факти приетото от АС - Варна надлежно връчване на частния жалбоподател на ЗППАМ № 22-8703-000023 от 23.12.2022 г. е недоказано. Изводът на първоинстанционния съд за просрочие на оспорването е несъответен на фактите по делото и приложимата нормативна уредба. При липса по делото на доказателства за надлежно уведомяване на частния жалбоподател за оспорения индивидуален административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 18а АПК, съдът следва да приеме жалбата, с която е сезиран, за подадена в срок. Наред с посоченото в жалбата е направено искане за прогласяване на нищожността на заповедта, което не е обвързано със срок. С оглед на горното обжалваното определение, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство, ако са налице останалите предпоставки за допустимостта му. Съгласно разпоредбата на чл.143 АПК отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от частния жалбоподател разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,