Определение № 97 от 23.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2475/2016 г.

Подадена е молба вх. № 1723 от 14.02.2017 г. от С. Г. С. за освобождаването й от внасяне на държавна такса в размер на 50 лв. по депозираната от същата молба за отмяна на постановеното по настоящото дело определение № 666 от 20.12.2016 г. Молителката поддържа, че не е в състояние да заплати определената й държавна такса, тъй като „няма промяна в обстоятелствата в по-добра насока, а е налице влошаване на материалното й положение”, удостоверено в представената по делото декларация, която счита, че следва да бъде съобразена при преценката на отправеното ново искане по чл. 83, ал. 2 ГПК. Настоящият състав, като взе предвид данните, съдържащи се в представената по делото декларация вх. № 3502 от 26.05.2016 г., намира, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на С. С. от заплащане на държавна такса. С оглед обстоятелството, че: молителката е в трудоспособна възраст; липсват доказателства за влошено здравословно състояние, което да е пречка за полагането на труд; упражнява адвокатска професия, от която получава доходи и притежава в съсобственост голям брой недвижими имоти, за които не е установено да са предмет на принудително изпълнение, не може да се счете, че същата не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата по депозираната от нея молба по чл. 303 ГПК държавна такса в размер на 50 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение