Определение № 257 от 09.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 572/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 и по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна и частна жалба на Г. Ж. Г. и Е. И. Г. срещу определение №679 от 01.11.2016 г. по гр.д.№499/2016 г. на АС Варна: 1. С което е прекратено производството по подадената от Г. Ж. Г. и Е. И. Г. жалба срещу решение №1002 от 19.07.2016 г. по в.гр.д.№1377/2016 г. на ОС Варна, в частта му, с която е отхвърлена жалбата им срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело №20167120400994, изразяващи се в насрочване и извършване на опис и насочване на изпълнение върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, ап.9, в частта му за разноските и в частта му, с която е оставено без уважение искане за спиране на изпълнителното производство и 2. С което е потвърдено решение №1002 от 19.07.2016 г. по в.гр.д.№1377/2016 г. на ОС Варна, в частта му, с която е прекратено производството по подадената от Г. Ж. Г. и Е. И. Г. жалба срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело №20167120400994, изразяващи се в насрочване и извършване на опис върху имоти, находящи жалбата в [населено място] и [населено място]. В жалбите са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се обосновава наличие на общи и селективни основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбите – [фирма] не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: За да постанови обжалвания съдебен акт съставът на АС Варна е изложил съображения, че в частта й, с която се обжалва решението на ОС Варна, с което съдът се е произнесъл по същество, жалбата следва да се остави без разглеждане, а с оглед непопадането на обжалваните действия на ЧСИ по отношение на имотите в [населено място] и [населено място], в хипотезите на чл.435, ал.2 от ГПК, производството пред ОС Варна е следвало да бъде прекратено, както е процедирал и въззивния съд, с оглед което съставът на АС Варна е потвърдил решението в останалата му част. Съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 от ГПК, решението на окръжен съд, постановено по жалба /за съдържанието и проверката за редовност на която, законът препраща към уредбата на въззивната жалба/ срещу действия на съдебния изпълнител, не подлежи на обжалване, респективно контролът за законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител е предоставен на съответния окръжен съд, който се произнася с окончателен съдебен акт. При прекратяване на образуваното пред съответния окръжен съд производство по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, апелативният съд се произнася на основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК с окончателно определение - по силата на чл.274, ал.2 от ГПК, ВКС разглежда частни жалби само срещу прекратителни определения, поставени за първи път от апелативен съд, а уредената от разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК компетентност на ВКС, е по отношение на актове, подлежащи на триистанционен контрол, какъвто обаче не е предвиден за съдебното производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител. В светлината на изложеното обжалваното определение в прекратителната му част е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната касационна жалба срещу определението в останалата му част, следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение