Определение № 1921 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1474/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД /дружеството/ чрез процесуалния му представител против определение № 1014/11.12.2023г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. № 669/2023г. В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че определението е постановено в противоречие с чл.78, ал.4 ГПК и че за разноските по делото е следвало да бъдат осъдени наследниците на ищеца. Поради това се иска отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което да се уважи искането за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските. Върховният административен съд, след като обсъди доводи на частния жалбоподател и приложените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение № 1014/11.12.2023г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. № 669/2023г. е отказано, по молба на дружеството, изменение на определение № 1005 от 06.12.2023г. по същото дело, с което производството е прекратено, на основание чл. 230, ал.2 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради смъртта на ищеца К. Йорданов и липса на предприети действия от наследниците му за продължаване на производството. Определението е съобщено на частния жалбоподател на 07.11.2023г. и не е обжалвано. Определението е съобщено на 08.11.2023г. и на наследницата на починалата страна, която също не е подала жалба. В резултат на това влязло в сила определение, чиято правилност не може да бъде коментирана повече, единствената страна по делото остава „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД. Ищецът, след като е починал, не може да бъде осъден за разноските по делото. Законната му наследница, след като не е конституирана в процеса по предвидения в чл. 230 ГПК вр. чл.227 ГПК вр. чл. 144 АПК, също не може да бъде осъдена за разноските по делото. Още по-малко същата може да бъде конституирана като страна по делото само за целите на реализиране отговорността за разноски, след като делото е прекратено. При тези обстоятелства определението, с което е отказано допълване на прекратителното определение по делото в частта за разноските, като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,