Определение № 9177 от 24.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6243/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. П., чрез процесуален представител срещу определение № 4357/25.04.2024г., постановено по адм. дело № 572/2024г. на Административен съд – Варна, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението и иска същото да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Производството по адм. дело № 572/2024г. по описа на Административен съд – Варна е образувано по искова молба на К. П., подадена срещу Областна дирекция на МВР – Варна с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 5000 лв., като обезщетение за понесени неимуществени вреди в следствие на отменена по съдебен ред ЗППАМ № 23-0433-000119/17.07.2023 г. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР-Варна, Първо районно управление Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, отменена с Решение № 1567 от 14.11.2023 г. по адм.дело № 1711 от 2023 г. на АдмС Варна. Съдът е указал на П. посредством две разпореждания на същия състав по същото дело, да се отстранят нередовностите в исковата молба, като посочи от кой акт на кой орган или от кое незаконосъобразно поведение от страна на ОД на МВР произтичат твърдените неимуществени вреди. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК във вр. с чл. 204, ал.5 АПК, като e приел, че ищецът не е посочил ясно и недвусмислено исковата претенция.. Определението е неправилно. Административният съд неправилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Настоящата инстанция намира, че още с подадената първоначално искова молба, става ясно, че настъпилите неимуществените вреди се твърдят във връзка с отменен по съдебен ред административен акт - ЗППАМ № 23-0433-000119/17.07.2023 г., с която на ищеца П. е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на МПС, отменена с Решение № 1567 от 14.11.2023 г. по адм.дело № 1711 от 2023 г. на АдмС Варна. При твърдения за настъпила за ищеца неимуществена вреда от дейност в следствие на отменен по съответния ред административен акт, административният съд следва да се произнесе по същество дали са налице основанията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение Поради това определението следва да се отмени и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл.236 АПК Върховният административен съд