Определение № 11575 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8608/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. И. Ц. против определение № 1605 от 20.12.2023 г., постановено по адм. д. № 1107/2023 г. по описа на Административен съд София – област, с което по негово искане е изменено определение от 07.12.2023 г., постановено по адм. д. № 1107/2023 г., в частта му за разноските. Жалбоподателят моли определението да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и иска присъждане на цялата претендирана от него сума за сторените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер от 1500 лв. с ДДС. Ответниците – Ц. И. Ш. и П. И. Т., чрез процесуалния им представител в писмено възражение, изразяват становище за неоснователност на частната жалба и молят да не се присъждат разноски като искат обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът – кметът на Община Етрополе не изразява становище по частната жалба. Ответниците – П. И. Ф., Ц. П. И. и П. Ц. Ш. не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, по молба на настоящия частен жалбоподател е изменено определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.12.2023 г. по адм.д. № 1107/2023 г., в частта му за разноските като са му присъдени разноски в размер на 1200 лв., вместо претендираните 1500 лв. С определението от 07.12.2023 г., на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Ц. И. Ш. и П. И. Т. срещу заповед № РД-15-631/14.12.2022 г. на кмета на Община Етрополе, с която е отказано изменение на кадастралния план на гр. Етрополе, одобрен със заповед № 0676/12.04.1977 г. на ОНС в частта на кв.126 – отстраняване/премахване на допусната грешка в резултат на погрешно отразена обща имотна граница на имоти пл. № 1934 и № 1682 и отразяването й в реални граници, материализирани на място и съвпадащи с дворищната регулация между ХХ-1682 и ХІ-1934, съгласно приложено геодезическо заснемане и производството по делото е прекратено като жалбоподателите Ш. и Т. са осъдени да заплатят направените по делото разноски на Община Етрополе в размер на 150 лв., а искането на Ц. за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал.4 АПК, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 1500 лв. е оставено без уважение. За да обоснове извод за основателност на искането за изменение на определението в частта на разноските, но да не ги присъди в пълния поискан от заинтересованата страна размер, съдът приема, че с оглед направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателите по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и с оглед невисоката фактическата и правна сложност на делото, както и проведеното само едно съдебно заседание следва да присъди 1200 лв. вместо поисканите 1500 лв. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Законосъобразен е изводът на съда, че актът се явява благоприятен за Ц. И. Ц.. Неправилно обаче съдът, позовавайки се на възражението на жалбоподателите, направено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и посочвайки чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения редуцира заплатеното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение от 1500 лв. с ДДС на 1200 лв. По делото от заинтересованата страна пред първоинстанционния съд е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдържащ размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 1500 лв. с ДДС като е представено платежно нареждане от 31.10.2023 г. и фактура № 0701001306 от 31.10.2023 г. за заплащане на адвокатското възнаграждение с включен ДДС. Съгласно § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба, минимално посоченото възнаграждение за дела по Закона за кадастъра и имотния регистър е 1250 лв., каквото е и уговореното адвокатско възнаграждение. Претендираното възнаграждение от заинтересованата страна не се явява прекомерно и предвид, че от представеното по делото пълномощно (л.10) на процесуалния представител на жалбоподателите определеното възнаграждение е в същия размер, но без ДДС. По делото от страна на заинтересованата страна постъпва писмен отговор по жалбата и адвокатът на заинтересованата страна се явява на проведеното съдебно заседание, каквито действия извършва и адвокатът на жалбоподателите. Ето защо изводът на първоинстанционният съд за редуциране на разноските направени от заинтересованата страна, представляващи 1250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. ДДС се явява незаконосъобразен. С оглед на изложеното следва да се допълни определението от 07.12.2023 г. като се осъдят Ц. И. Ш. и П. И. Т. да заплатят на Ц. И. Ц. и сумата 300 лв., представляваща направени по делото разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,