Решение № 14418 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3243/2014 г.

Решение № 14418 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3243/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е касационна жалба на "Сортиро" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Адриана Будевска" № 3-5, ап. офис, срещу решение № 2304 от 20.12.2013 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 782/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Сортиро" ЕООД срещу акт за установяване на публично общинско вземане № ТБО-000014 от 11.06.2013 г. на орган по приходите в Община Банско, с който на дружеството е установено задължение за такса битови отпадъци за 2009 г. и 2010 г. в размер на 2 202, 37 лв. и осъдил дружеството да заплати на Община Банско 620, 00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че имота, за който е начислена таксата за битови отпадъци, не е застроен, както и факта, че заповедта, с която имотът е включен в обхвата на осъществявано от общината сметосъбиране не е сведена до знанието му. Съдът не отчел, че кметът на общината не изпълнил задължението си по чл. 63, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а от 2005 г. общината не е определяла, на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ годишен размер на предоставяните услуги по сметосъбиране. Съдът не отчел, че таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци се дължи само, когато са налице битови отпадъци, каквито на имота не се създават. Счита, че неправилно съдът приел за законосъобразно начисляването на лихва за определените задължение. Не отчел, че лихва се дължи за забава, а в случая такава не е налице, тъй като такава може да настъпи единствено след получаване на уведомлението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Счита, че съдът не отчел съществено нарушение на процесуалните правила - издаването на оспорения акт след обявяването на предходен акт за установяване на същите задължения за нищожен. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Албина Анева-Томова, Адвокатска колегия, гр. Благоевград.

Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Приходи" в Община Банско, счита същата за неоснователна. Неоснователен счита довода на касатора, че съдът не отчел факта на неексплоатиране на имота. Съдът правилно приел, че таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота към територията на съответната община и не се дължи само когато услугата не се предоставя от общината като е без значение дали недвижимият имот се ползва или не. Съдът достигнал до правилен извод, въз основа на приложената по делото заповед № 09-306 от 10.11.2008 г. и заповед № 09-282 от 28.10.2009 г. на кмета на Община Банско, че курортна зона "Карантията", в която се намира процесния имот, е включена в границите на районите, в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ. Сочи, че чл. 10 ЗМДТ визира широко определение на територия на населеното място по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ). Съдът правилно приел, че от посочените заповеди на кмета е видно, че "на цялата територия на гр. Банско" е организирано извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед на доказателствата по делото правилен счита извода на съда, че не е налице хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Правилен, с оглед на доказателствата по делото, счита и извода на съда досежно дължимостта на таксата за обезвреждане на битови отпадъци. Неоснователен с оглед на чл. 175, ал. 1 и чл. 162, ал. 2, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) счита и довода на касатора за недължимост на лихви. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Екатерина Димчева, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел дължимост на установената такса поради доказано организирано от общината извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, без да е изключена територията, на която се намира имота на касатора. Възраженията, че не е запознат персонално със заповедите на кмета на общината по чл. 63 ЗМДТ са неоснователни, тъй като оповестяването е публично. Неправилни са аргументите за неправилно приложен чл. 71, т. 3 ЗМДТ, както и за дължимост на лихви.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Сортиро" ЕООД е собственик на поземлен имот - № 028010 по плана за земеразделяне на землището гр. Банско, находящ се в м. "Карантията".

2. С решение № ОД-13 от 14.11.2006 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) въз основа на влязъл в сила подобен устройствен план предназначението на поземления имот е променено като е отреден за "жилищно строителство".

3. На 05.04.2007 г. за имота е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 102, в която е посочена отчетна стойност на имота 148 887, 56 лв.

4. На 10.11.2008 г. със заповед № 09-306 и на 28.10.2009 г. със заповед № 09-282 кметът на Община Банско определил, на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, видовете услуги, честотата на предоставянето и границите на районните, в които те се предоставят от общината. Заповедите са с идентично съдържание и установяват:

а) сметосъбиране и сметоизвозване в гр. Банско, гр. Добринище, селата от Местенски район при определена честота;

б) не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване на обекти между които незастроените строителни терени;

в) "Почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване, се извършва от Общината целогодишно - по график";

г) "Обезвреждането на битовите отпадъци, поддържането, проектирането, изграждането, експлоатацията, закриването и мониторинга на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци се извършва от Общината".

5. На 22.12.2008 г. Общинският съвет Банско приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата). Съгласно чл. 17, ал. 3, б. "г" размерът на таксата "за фирми" е "10%о върху отчетната стойност на имота", като за "събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депа - 4, 5 %о"; за "изграждане, поддържане и експлоатация на депа - 1, 5 %о"; за "почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и др. територии от населените места - 4 %о".

6. На 23.07.2009 г. Общински съвет Разлог, с решение № 119 по протокол № 63 дал съгласие Община Банско да депонира неопасни (битови) отпадъци на действащото общинско депо на Община Разлог до изграждането на регионално депо.

7. На 17.08.2009 г., със заповед на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, гр. Благоевград, е преустановена експлоатацията на депото за твърди битови отпадъци на община Банско.

8. На 08.01.2013 г., със заповед № 09-588 от 08.01.2013 г., кметът на общината определил, на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ, Николина Димитрова Толина, на длъжност главен специалист в отдел "Приходи" в Община Банско, за орган по приходите.

9. На 11.06.2013 г. орган по приходите Николина Толина издала акт за установяване на публично общинско вземане № ТБО-000014, с който установила на "Сортиро" ЕООД за имот по декларация, вх. № 0801000102 от 05.04.2007 г., с отчетна стойност 148 887, 56 лв., такса за битови отпадъци за 2009 г. - 818, 88 лв. и лихва 326, 48 лв., и за 2010 г. - 818, 18 лв. и лихва 238, 13 лв. Таксата е определена за услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

10. На 28.09.2013 г. началник отдел "Приходи" в Община Банско, с решение № 33-02-2160, потвърдил акт за установяване на публично общинско вземане № ТБО-000014.

11. В хода на съдебното производство съдът назначил съдебна експертиза, която дала заключение за правилно изчисляване на установените с акта задължения за такса битови отпадъци - главница и лихви.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Приел, че процесният имот, макар и да се намира извън регулационните граници на гр. Банско, е с променено предназначение, поради което и с оглед на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ за него се дължи такса битови отпадъци. Приел, че таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се дължи поради принадлежността на имота към територията на дадена община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата община. Като необходимо условие за дължимост на таксата съдът приел "услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, а не конкретно по отношение на самите имоти, тъй като самият характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в населеното място". Приел, че доказателствата по делото установяват за 2009 и 2010 г. "на цялата територия на гр. Банско е било организирано извършване на услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, включително и в м. "Карантията", землището на гр. Банско (която местност не е изрично изключена)", поради което направил извод за дължимост на таксата.

По отношение на таксата за обезвреждане на битови отпадъци приел, че е налице реално съществуващо и използвано депо, поради което таксата е дължима. Приел, с оглед на чл. 175, ал. 1 и чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, че правилно за неплатените задължения е начислена лихва за забава. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда в частта досежно определената на касатора такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е неправилен. Изводът на съда в останалата част е правилен.

Така постановеното съдебно решение, твърдяните от касатора отменителни основания и доводите в тяхна подкрепа, както и възраженията на ответника сочат, че предмет на касационното производство са обосноваността и съответствието на изводите на съда с материалния закон относно таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо, таксата за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване и относно задължението за лихви.

По таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване:

За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да е престирала услугата. Без да е налице престиране на услугата не е налице задължение за такса - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. За да е налице престиране на услугата първо кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Второ. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината. Трето. Общината трябва фактически да е извършвала дейността.

От приложените по делото заповеди на кмета на общината за 2009 и 2010 г. е видно, че почистването на териториите за обществено ползване е включено в заповедта на кмета като вид услуга, която общината предоставя. Честотата, с която се предоставя услугата е "по график". Но освен вида на услугата и честотата на нейното предоставяне със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината трябва да определи и границите на района, в който услугата се предоставя. В случая кметът на общината не определил тези граници. Посочил само общо "населените места".

Когато органът създава материалноправни предпоставки за извършване на определена дейност от общината, срещу което за частните правни субекти възниква парично задължение той трябва ясно и точно да определи условията, при които тази дейност ще се извършва. За всеки частен правен субект на територията на Община Банско трябва да е ясно ще престира ли общината услугата на територията, на която се намира неговия имот или не. Това следва не само от принципа на правната сигурност и на доброто управление, но и от изрично законодателно разпореждане. Член 63, ал. 2 ЗМДТ посочва, че в заповедта си кметът на общината трябва да определи "границите на районите", в които услугата се предоставя. В случая от неконкретизираното "населените места" не може да се установи волята на кмета услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване ще бъде ли престирана в местността "Карантията".

Първо, местност "Карантията" не е населено място по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ. Тя не фигурира в Единния класификатор на населените места по чл. 37, ал. 1 ЗАТУРБ. От доказателствата по делото - решение № ОД-13 на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ (виж т. 2 по-горе), е видно, че местността "Карантията" е в землището на гр. Банско, както и че процесният имот е с предназначение по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Това предполага, че имотът е с устройствен статус на поземлен имот - урбанизирана територия извън строителните граници на гр. Банско, за който е одобрен подробен устройствен план. Но тези факти сами по себе си не означават автоматично включване на местността, в която се намира процесния имот, в обхвата на престиране на услугата определен като "населените места".

Второ. До извод за автоматично включване на урбанизираната територия извън строителните граници на гр. Банско в предоставянето на услугата не води и тълкуването на израза "населените места". Вярно е, че съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Вярно е също, че законодателят в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, когато определя имотите, които се облагат с данък, изрично установява, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителните граници на населените места и селищните образования, както и за поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, т. е. обхваща посочените имоти, разположени на територията на населеното място по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ. Но от това не следва автоматично, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се престира винаги на територията, на която са разположени всички имоти, предмет на облагане с данък.

Следва ясно да се разграничи задължението за данък, което възниква от наличието на правна връзка между задължения субект и визираните в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обекти, които по своето местоположение съответстват на дадената в чл. 18 ЗАТУРБ дефиниция на територия на населеното място, от задължението за такса битови отпадъци, за възникването на което наличието на правната връзка с имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е една от предпоставките. Без престиране на услугата задължението за такса не възниква. А волята за престирането на услугата се обективира в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Щом от заповедта на кмета не може да се установи по ясен и безспорен начин, че района, в който се намира имота на съответния правен субект, е в обхвата на престиране на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не може да възникне и задължение за нейното плащане.

При дефиниция в позитивното право на понятието "населено място" - чл. 3, ал. 2 ЗАТУРБ, която го определя като исторически и функционално определена територия с постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници, при наличието на различно съдържание на понятието "територия на населеното място" - чл. 18 ЗАТУРБ и § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно, който територия на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището, и при изричното законово изискване за определяне на "границите на районите", в които общината ще престира услугата не може да се направи извод, че в заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на Община Банско е изявил воля за престиране на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за територията на селищното образование, на която се намира имотът на касатора.

И трето. Не водят до различен извод и представените по делото доказателства за фактическо извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползван от общината. В представените по делото договори между общината и юридическото лице, извършител на услугата, предметът на договора е ограничен изрично до гр. Банско, гр. Добринище и селата в Местенския район. Местността "Карантията", която се намира извън строителните граници на гр. Банско, в нейното землище, не е включена в предмета на договора. Местността не фигурира и в нито един от представените писмени доказателства за изпълнение на договора.

С оглед на изложеното за касатора не е налице задължение за такса битови отпадъци за компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът като не отчел липсата на предпоставки за дължимост на таксата постановил неправилно в тази част съдебно решение.

По таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци:

По аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци се дължи от лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено - т. 6, че обезвреждането на битовите отпадъци, поддържането, проектирането, експлоатацията, закриването и мониторинга на депата за битови отпадъци се извършва от общината. От доказателствата по делото е безспорно, че Община Банско ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия произтичащо от Закона за управление на отпадъците. Именно поради последното законодателят не е обвързал дължимостта на таксата от ползването на другите две услуги, а изрично е посочил, че таксата за обезвреждане е недължима само, когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане.

С оглед на това неоснователни са доводите на касатора, че таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци се дължи само когато съответният имот генерира битови отпадъци. Съдът правилно приел, че касаторът се явява задължен субект за таксата за обезвреждане.

По задължението за лихви:

Неоснователни са доводите на касатора досежно недължимост на лихва на определените му задължения. Следва изрично да се посочи, че съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не е индивидуален административен акт за установяване на размера на дължимата такса. Вярно е, че съгласно чл. 69, ал. 2 ЗМДТ общината има задължение да уведомява лицата, които са задължени за такса битови отпадъци, за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане.

Но, първо, съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ няма характер на акт за установяване на задължение. Съобщението има единствено информационна цел, то не е правопораждащ юридически факт за възникване на задължението за такса битови отпадъци.

Второ. Задължението за такса битови отпадъци възниква ex lege с осъществяването на визираните в правната норма факти - наличието на определена в закона правна връзка между правния субект и имота, и предоставянето/ползването на услугата. Тогава, когато правният субект е лице по чл. 64 ЗМДТ, и тогава, когато услугата е предоставяна и ползвана, задължението за нейното заплащане е в размерите и сроковете, определени в закона, т. е. с оглед на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗМДТ в размерите и сроковете, определени в наредбата по чл. 9 ЗМДТ.

Трето. Задължението е дължимо в установените срокове, защото към момента на тези нормативно определени срокове то е определено по размер. Всеки един елемент на основата, на която се изчислява задължението е определен в нормативен акт - закона и актовете на общинския съвет и на кмета. Всички те са обнародвани или публично разгласени. Всяко задължено лице знае избрания от него начин на ползване на услугата, а публичността на решенията на общинския съвет и на кмета му позволяват да определи размера на дължимата такса. За да се избегне затрудняването на задължените лица законодателят е възложил на общината задължението да ги уведоми за размера и срока на дължимата такса. Но неизпълнението или неточното изпълнение на това задължение не може да обоснове недължимост на таксата в нормативно определения размер и съответно да избегне поставянето на лицето в забава и дължимостта на лихви по смисъла на чл. 175, ал. 1 ДОПК.

Неоснователен е и доводът на касатора за неотчитане от съда на допуснато от органа съществено нарушение на производствените правила с издаването на акт след като предходният акт, с който са определени същите задължения, е прогласен за нищожен. Първо, по делото няма доказателства за този твърдян от касатора факт. И второ, дори и да има доказателства за издаването на оспорения по настоящото дело акт за установяване на публично общинско вземане след прогласяване на нищожността на издаден преди това акт това не е каквото и да било нарушение, а изпълнение на задълженията на органа. Издаването на нищожен административен акт не води до погасяване на правомощието на компетентния административен орган да издаде валиден акт.

Видно от изложеното касационната жалба в частта, в която касаторът твърди неправилност на съдебното решение досежно установената законосъобразност на акта № ТБО-000014 от 11.06.2013 г. за таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е основателна. Съдът неправилно приложил материалния закон и в резултат на това неправилно приел, че таксата е дължима. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяването на факти. С оглед на изложеното съдът следва да отмени оспорения акт № ТБО-000014 в частта, в която на касатора за 2009 г. и 2010 г. са установени задължения за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер: за 2009 г. на 595, 55 лв. и лихви 237, 23 лв. и за 2010 г. - 595, 55 лв. и лихви 174, 50 лв. или общо в размер на 1 602, 83 лв.

В останалата част касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решени е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Община Банско - юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът, направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от касационната жалба. Разноските на ответника по делото са: за първата инстанция 420, 00 лв. по договор за правна защита и съдействие № Д-00-910 от 31.10.2013 г., доказани с фактура и доказателства за заверяване на сметката по смисъла на чл. 305 от Търговския закон (ТЗ), и 200, 00 лв. за възнаграждение на вещо лице; за втората инстанция - 420, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № Д-00-1127 от 30.09.2014 г. и фактура № 605 от 30.09.2014 г. Във фактурата е посочено, че сумата е преведена по сметка, но по делото не са представени доказателства за нейното заверяване по смисъла на чл. 305 ТЗ. С оглед на доказателствата по делото разноските, които ответникът е доказал са в размер на 620, 00 лв. При отчитане на отхвърлената част от касационната жалба дължимите на ответника разноски по компенсация са в размер на 167, 40 лв. Касаторът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд