Определение № 2977 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 828/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез държавен инспектор - М. М., срещу въззивно решение № 193/14.11.2022 г. по възз. гр. д. № 392/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260225/09.06.2022 г. по гр. д. № 876/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. К. Б. иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението, на обща стойност 59 744,27 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) какъв е характерът на паричните средства, внасяни от ответниците по банковите сметки и представляват ли същите придобито имущество през проверявания период, дори и в случаите, когато паричните средства не са налични по банковите сметки в края на проверявания период или към дата на завеждане на иска; 2) какъв е характерът на паричните средства, преведени от трети лица по банкови сметки на ответниците и представляват ли същите придобито имущество през проверявания период, дори и в случаите, когато паричните средства не са налични по банковите сметки в края на проверявания период или към дата на завеждане на иска; 3) внесените или постъпилите пари в банкови сметки, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, ако не са налични по сметките в края на проверявания период, могат ли да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата на основание чл. 151 ЗПКОНПИ, като липсващо или отчуждено незаконно придобито имущество. Касаторът сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата не е подала писмен отговор. Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че производството е образувано по иск на КПКОНПИ срещу Б. Т. Б., починал в хода на производството (на 09.02.2018 г.) и заместен от наследниците му по закон - Е. Б. Т. и Б. Б. Б., както и против М. К. Б. за отнемане от ответниците на имущество, възлизащо на обща стойност от 275 334,94 лв., представляваща сбор от вноски по разплащателни и банкови сметки, суми, получени от продажбата на МПС, както и направени погасителни вноски по кредит. С присъда № 190/03.06.2014 г. по НОХД № 1525/2014 г. на Районен съд - Варна, влязла в сила на 05.11.2014 г., Б. Б. е признат за виновен в това, че през периода 10.08.2007 г. - 15.12.2008 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „Макси строй“ ЕООД, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у няколко лица и с това им е причинил имотна вреда общо в размер на 451 726,03 лв. Проверяваният от комисията период е от 22.05.2004 г. до 22.05.2014 г. В хода на делото, поради настъпила смърт на ответника Б. Б., Комисията е заявила отказ от иска си по отношение на него (заместен от наследниците си по закон), както и изменение на претенцията чрез намаляването й по размер - от 275 334,94 лв. на 59 744,27 лв., като отнемане на посочената сума се поддържа спрямо от ответницата М. Б.. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, а това е такова имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи, т. е. такива, които са от забранена със закон дейност. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. Паричните средства преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане. В случая, паричните суми, предмет на искането за отнемане, са преминали през патримониума на М. Б. за проверявания период, но липсват доказателства те да са налични, респ. да трансформирани в друго имущество, което да е налично към края на периода. Не съставляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и паричните средства, послужили за погасяване на кредитни задължения, доколкото същите са разход за проверяваното лице. Освен това, според приетото заключение на икономическата експертиза, придобитото от Б. имущество през изследвания период възлиза на сумата 57 286,04 лв. Общият размер на реализираните доходи, приходи, източници на финансиране по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ е 500 796,09 лв., а установените обичайни и извънредни разходи - 146 875,64 лв., с оглед на което нетният доход, изчислен по правилото на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ е в размер на 353 920,45 лв. При това положение, не може да се приеме, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, поради което и с оглед този критерий претенцията по чл. 153 ЗПКОНПИ е неоснователна. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. По формулираните в изложението на касатора правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с разрешенията, приети с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С тълкувателното решение е даден отговор на въпросите - „представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“; и „подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. Даденото разрешение е, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, ако те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В случая, по делото е установено, че паричните суми, чието отнемане се претендира, са преминали през патримониума на М. Б. за изследвания период, но същите не са налични, нито е доказано да са трансформирани в друго имущество, което да съставлява годен предмет на отнемане в края на проверявания период. Този извод не противоречи на приетото с ТР № 4/2023 г., поради което не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Разрешаването на поставените правни въпроси в съответствие със задължителната практиката на ВКС изключва приложението на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон - също не се констатира. Във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от касатора аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. А по формулираните в изложението правни въпроси обжалваният акт не е очевидно неправилен, след като при постановяването му е съобразен точния смисъл на приложимия закон и относимата задължителна практика на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение