Решение № 4336 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1176/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на кмета на община Казанлък, чрез адв. А. Станчева, против решение № 3976/13.10.2025г., постановено по адм. дело № 915/2024г. по описа на Административен съд Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Ответната страна Г. И. А., чрез адв. С. Бакоев, оспорва касационната жалба като недопустима- подадена от лице, което не е страна по делото. Взема становище и за неоснователност на жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заключението на представителя на Върховната касационна прокуратура е за недопустимост на жалбата в частта й срещу решението за отхвърляне искането на Г. А. за прогласяване нищожността на заповед № 1879/15.10.2024г. на кмета на община Казанлък и за основателна в останалата й част срещу решението за отмяна на същата заповед. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. А. в частта й за прогласяване нищожността на заповед № 1879/15.10.2024г. на кмета на община Казанлък и е отменена същата заповед. Решението е обжалвано изцяло, като касационната жалба в частта й срещу отхвърлителната част от решението е недопустима-подадена срещу решение, което се явява благоприятно за касатора и в тази част следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено. В останалата част касационната жалба е допустима. Подадена е от адв. А. Станчева като "пълномощник и проц. представител на кмета на община Казанлък", според посоченото в касационната жалба, а не в лично качество. Налице са доказателства за упълномощаване на адвоката за процесуално представителство на кмета на община Казанлък по делото до приключването му във всички инстанции. Решението за отмяна на оспорената заповед е неблагоприятно за издателя й, поради което подадената в срока по чл. 211, ал.1 АПК жалба е допустима в тази част. Разгледана по същество е основателна в тази й част. За да постанови отмяна на оспорената заповед, с която на основание чл. 65, ал.1 ЗОС е наредено да се изземе от Г. А. имот частна общинска собственост и представляващ 62 кв.м., находящи се в североизточната част от поземлен имот с идентификатор 35167.506.3320 по КККР на гр. Казанлък, граничещ от изток с ПИ 35167.506.3316, на север с [улица], от юг с ПИ 35167.506.6 по КККР на гр. Казанлък, съгласно графично изображение, неразделна част от заповедта, първоинстанционният съд приема, че е незаконосъобразна.Счетено е, че предявяването от Г. А. преди датата на издаване на заповедта на искове за установяване на право на собственост върху изземвания имот и за установяване на неистинност и невярност на съставения за него акт за частна общинска собственост повдига спор за собственост, който не може да бъде решен по административен ред и е пречка да се процедира по реда на ч. 65, ал.1 ЗОС. Решението в тази част е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Постановено е при правилно установяване на всички правнозначими факти, но в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав приема, че наличието на висящ спор пред гражданския съд за право на собственост върху изземвания имот, не е пречка за процедиране по облекчения административен ред на чл. 65, ал.1 ЗОС. Към момента на издаване на оспорената заповед, който е релевантният момент, съгласно чл. 142, ал.1 АПК, акта за общинска собственост, който е официален документ, не е отменен и се ползва с материална доказателствена сила относно удостовереното в него право на собственост. Само предявяването на иска не е достатъчно, за да отпадне доказателствената сила на документа. Едва след влизане в сила на съдебното решение по иска за вещно право, то става задължително за страните по делото, за административния орган и за съда, съгласно чл. 297 ГПК. Налице са и другите елементи от фактическия състав на чл. 65, ал.1 ЗОС. Ответникът не оспорва, че упражнява фактическата власт върху изземваните 62 кв.м. от ПИ-частна общинска собственост и не доказва правно основание за това. Предявените искове не представляват такова основание. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение за отмяна на оспорената заповед, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,